Никола Димитров

Благодаря Ви, госпожо Председател!

Всъщност тези международни програми са добри, и то в голяма част, защото позволяват на българската държава заедно с неин партньор зад граница да осъществи дадени програми, но само и единствено ако парите се използват за закупуване на техника или за вид инвестиция в инфраструктура, но не се вземат добри практики от нашите съседи – за съжаление, се налага да вземаме добри практики оттам. То тогава тези пари може и да са едни просто похарчени средства и те може да загубят своя смисъл.

Аз искам да обърна внимание, тъй като съм представител на опозицията – всички знаем, че тези проекти се управляват от изпълнителната власт, и искам да направя моето изказване в тази връзка, ако може да се заслуша изпълнителната власт и да вземе добрата практика, която аз искам да споделя. Тъй като в Трансграничната програма между България и Турция има средства и възможности за закупуване на нови пожарни автомобили – аз съм един от народните представители, които бяха всеки ден на пожарите в община Болярово, когато горяха селата Воден и Крайново, и там всъщност се видя и добрата практика от нашите съседи – Република Турция, които се наложи да минат през оградата, защото нямаше граничен контролно-пропускателен пункт в близост, откъдето да минат, но това ще е втората част на моето изказване, наложи се да минат през оградата, но всъщност всички ние, които бяхме там, видяхме каква е организацията на турските пожарникари.

Първо ще започнем оттам, че българската пожарна служба купува просто едни автомобили, които раздава и в градовете, и в по малките населени места, където се налага да се гасят повече горски пожари. От турската страна има два вида пожарни отдели – едните са за градовете, а другите са точно за тези местности, където има повече горски пожари, и самите пожарни автомобили са доста по-различни и по-малки като габарити, с по-висока проходимост. Самият пожарен автомобил – той не е като нашите автомобили да се движи сам. Те се движат с тежка верижна техника, която да проправя път през горските терени, имат и водоноска, която да снабдява техните пожарни автомобили с вода. Ние го нямаме това нещо.

Подобен проблем се оказа и на пътя Воден – Странджа. Там пожарът прескочи един от републиканските пътища, защото се оказа, че на пожарния автомобил му е свършила водата. Докато дойде нов пожарен автомобил с вода, пожарът просто прескочи пътя. И това не е вина на нашите огнеборци, защото те бяха там и си вършеха работата, но просто ние като структура имаме много какво да научим и подобни програми считам, че могат да дадат едно много добро начало на българската държава да започне преразглеждането, тъй като и с идването на летния сезон, и със зачестилите пожари от миналото лято, по-миналото лято, аз мисля, че и това лято също, дано да не съм прав, но пак най-вероятно ще имаме проблеми с тези горски пожари. И смятам, че подобни програми могат да дадат едно много добро развитие на нашата пожарна и нашите автомобили да не бъдат просто едни автомобили, които да отидат да гасят пожара, да се върнат, когато свърши водата, и да оставят пожара без надзор или в случая, както беше на пътя за село Странджа, с автомобил, който няма вода и не може нищо да направи. Нека да вземем малко опит от турската страна, а не просто да усвоим едни средства, за да купим едни пожарни автомобили, а наистина да сформираме едни екипи, които да се справят много добре със ситуацията. Защото и тук има народни представители, които също бяха там и видяха турската част за колко време овладя това, което ѝ беше поверено да овладее, и българската част колко време – не заради самите огнеборци, а заради техниката, с която разполагаха те.

Искам да обърна внимание и на нещо друго, тъй като тези трансгранични програми дават възможности за разкриването на нови гранично-пропускателни пунктове или за подобряването на съществуващи такива.

Доста често през изминалата година ние коментирахме проблемите с големите опашки на граничните контролно-пропускателни пунктове и считам, че тези на турската граница продължават да се точат. Сега, с идващото лято, те ще стават все по-големи и тук е въпросът да повдигнем и темата с някои от граничните контролно-пропускателни пунктове, които са заспали някъде около 2005 г.

Такъв примерно е граничният контролно-пропускателен пункт с туристическа цел на село Странджа, община Болярово. Той е заспал някъде около 2005 г. и изпълнителната власт оттогава до момента, каквато и да е тя, от които и формации да бъде, за тях той не е приоритет. Той е приоритет на местната власт, на местните жители, защото, и аз съм жител на тази община, считаме, че това може да даде един малко по-голям живот на местната икономика, на една община, която демографски умира, но за изпълнителната власт това не е приоритет. И след като имат възможност да използват подобен вид средства, то сега е моментът да започнат може би и същинските преговори и да започнат реални действия, а не просто едни обещания, които да се дават в предизборните кампании. Аз наистина ще следя какво ще се случи оттук нататък.

Същата е ситуацията с гранично-пропускателния пункт на село Белеврен. Там отново почти никакви действия нямаме. Там по-често се говори, че ще има някакви действия, но за съжаление, тези пунктове остават само и единствено едни предизборни обещания, които след изборите и след формирането на какъвто и да е кабинет те остават някъде назад в приоритетите, заметени под килима, и чакат отлежаване до следващата предизборна кампания, което считам, че не е редно и не по този начин трябва да бъдат лъгани българските граждани. Благодаря.