Димо Дренчев

Господин Председател, тъй като за пореден път влиза в залата този законопроект, ще представя накратко нашите предложения. Част от тях, които направихме в предишното Народното събрание, вече бяха приети, една друга част са приети сега и са влезли в доклада на Комисията.

Тъй като ще говоря по няколко члена и да не излизам всеки път на трибуната, ще Ви помоля за малък толеранс във времето, за да мога да се аргументирам.

В чл. 8, ал. 1 правим една промяна, свързана с това, че в Закона е предвидено, че лице, обслужващо кредити, може да бъде единствено акционерно дружество. Ние добавяме възможността то да бъде и дружество с ограничена отговорност, доколкото в изискването на Директивата не е записано изрично, че ЛОК трябва е единствено акционерно дружество. Аргументите, че само по този начин може да бъде осъществяван достатъчен контрол, за нас не изглеждат достатъчно смислени. От тази гледна точка ние правим предложение да се даде възможност и дружество с ограничена отговорност да изпълнява такава дейност.

Правим едно предложение за промяна и в чл. 14, ал. 3. Тя е доста важна, защото става въпрос за следното нещо: сега предложеният ни текст гласи, че при установяване на нарушения на Глава втора, Раздели IV и V, както и на основание ал. 1, т. 7, свързани със защита правата на потребителите, Комисията за защита на потребителите изпраща на Българската народна банка мотивирано искане за отнемане на лиценза на лицето, обслужващо кредити.

Това, което добавяме ние, е, че това може да стане само при влязло в сила наказателно постановление. Тъй като санкцията е отнемане на лиценз, много често актовете на Комисията за защита на потребителите впоследствие падат в съда и може да се окаже така, че за акт на Комисията за защита на потребителите, който е паднал в съда, Българската народна банка вече е отнела лиценза на такова дружество, което може пък впоследствие да доведе до регресни дела, причинява изключително много трудности както на лицето, обслужващо кредити, така и на цялата администрация, съответно може да има дела срещу България. От тази гледна точка нека да приемем нашия текст – това да става единствено при влязло в сила наказателно постановление.

В чл. 19 имаме предложение, и то е доста важно. Сега записаният текст е, че купувачът на кредити – в случаите по чл. 35, ал. 1 и 8, определената кредитна институция или лицето, обслужващо кредити, няма право да претендира от кредитополучателя за суми, различни от дължимите. Ние записваме, че става въпрос за по-големи суми, защото е честа практика лицата, обслужващи кредити, да правят промоции и да се договарят с длъжниците, да им правят отстъпки, ако те платят незабавно дължимите суми. По този начин даваме възможност длъжниците да платят по-малки суми от дължимите, защото така, както е записано, те не могат да платят нито по-големи, нито по-малки суми, а единствено тези, които са дължими, и добавяме една фраза – „заедно с дължимите лихви и присъдените разноски“, тоест, за да се знае точно какво се дължи.

В чл. 46 – и моите колеги ще развият по-дълго нашата мотивировка, предлагаме част от правомощията на БНБ, предвидени по чл. 46, да отпаднат, а именно в ал. 1, т. 3, т. 4, т. 9, т. 11 и т. 12. Точка 3 беше приета от Комисията, така или иначе това ще бъде прието, става въпрос за следното нещо:

Правомощията на БНБ спрямо лицата, обслужващи кредити, по този закон стават същите, каквито има БНБ спрямо банките. Само че има една много голяма разлика между банките и лицата, обслужващи кредити, защото банките правят това със средства, които са на техните вложители, тоест с чужди средства, докато лицата, обслужващи кредити, правят това за собствена сметка, със свои пари. Тоест няма никакъв системен риск, ако едно лице, обслужващо кредити, не се представя на пазара както трябва и то фалира, или поне не по-голям риск от всяко едно търговско дружество, което взима аванси примерно, за да изпълнява своята търговска дейност, не по-голям примерно от една строителна фирма, която взима аванс, за да продава апартаменти на зелено, или една пътностроителна фирма, която получава аванси от държавата, за да строи пътища. Считаме, че това изискване просто няма място в Закона за лицата, обслужващи кредити. Моите колеги ще го развият по-добре.

В чл. 48 предлагаме да отпадне ал. 2. Тук се дава право на Българската народна банка – отново може би това е заимствано от Закона за банковата дейност в България, да нямат право лицата, обслужващи кредити, да възразяват в случай на отнемане на техния лиценз. Считаме, че правото на възражение е абсолютно основно право в юридическия мир и няма такава хипотеза на неотложност, в която то трябва да отпада. Отново моите колеги ще го развият по-добре.

И последното ни предложение, което също е прието и е залегнало в доклада на Комисията, затова няма да го коментирам дълго. Ставаше въпрос за това, че в този законопроект, който по принцип цели да съхрани стабилна банковата система и не се занимава толкова с кредитополучателите, а по-скоро с това да отвори един пазар, всъщност Директивата, която се прилага, има за цел точно това – да отвори българския пазар за лица, които могат да купуват кредити, и по този начин да улесни банките да продават тези кредити особено в случай на някаква системна криза.

Тук освен колекторските фирми сега са намесени и съдия-изпълнителите. С предложенията в Преходните и заключителните разпоредби – § 17, те определено влизаха в конфликт на интереси, тъй като им се даваше възможност и да бъдат лица, купуващи кредити, обслужващи кредити. За един съдия-изпълнител е абсолютно по-изгодно той да води дело, отколкото да се споразумее с длъжника, и се радвам – такова беше и становището на Българската народна банка, нашето предложение също беше прието – този параграф да отпадне. Благодаря Ви.