Александър Койчев

Благодаря Ви, госпожо Председател.

След бурния дебат тук ще се опитам малко да успокоя страстите. Законът за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити в този си вид със сигурност не е най-доброто, което могат да получат българските граждани. Да, безспорно този пазар има нужда от регулация, но не сме убедени, че в този си вид, насочен към толериране на големите играчи на пазара и възпрепятстване на малките. Само да кажа – става въпрос за пазар от 7 млрд. лв. за последните 5 години, и всяко добро предложение, което има, ние ще го подкрепим.

Тук ще се фокусирам върху нашите предложения, като това примерно в чл. 8, ал. 1, където лицата, обслужващи кредити, трябва да бъдат задължително АД, но в самата директива 2021/2167 няма такова изискване. Това според нас пречи на свободния пазар и е по скоро лобистко и насочено към окрупняване на този пазар на вторични кредити.

В чл. 14, ал. 3 нашето предложение е КЗП да изпраща до БНБ искане за отнемане на лиценз само при влязло в сила наказателно постановление, иначе по този начин, без тази наша поправка, според нас КЗП може да се използва като бухалка.

В чл. 19 предложената редакция от ВЪЗРАЖДАНЕ категорично процедира, че купувачи на кредити нямат право да претендират за суми, по-големи от първоначално определеното в договора на кредитополучателя с първоначалния кредитор заедно с дължимите лихви и присъдените разноски, определя и надгражда версията на вносителя.

В чл. 46, ал. 1 ние предлагаме точки 3, 4, 9, 11 и 12 да отпаднат. Тук съзираме прекомерна намеса на БНБ в дейността на лицата, обслужващи кредити, и възможност за административен натиск срещу бизнеса. Това са действия, като назначаване управител, забрана за временно изплащане на дивидент, ограничаване на оперативните разходи и така нататък, и така нататък.

В чл. 48, ал. 2 – тук, както казаха моите колеги преждеговорящи Димо Дренчев и Георги Красимиров, какво ще обуславя неотложно прилагане на мярка по чл. 46 и на практика се отнема правото на възражение при прилагане на принудителни административни мерки, затова ние предлагаме въпросната ал. 2 да отпадне.

И накрая ще цитирам въпросния § 17 от Преходните и заключителните разпоредби, по който мисля, че има единодушие да отпадне, като създава възможност ЧСИ-тата да действат, като търгуват по събиране на вземанията, но те по същество са орган на публичната власт, не колектори и те се намесват принципно в по-късен етап от самото вземане, ако може нещо да се прибере от кредита. Благодаря.