Борис Аладжов

Благодаря, госпожо Председател.

Аз ще се фокусирам върху няколко члена от дискутирания законопроект. На първо място, ще взема отношение относно текстовете по чл. 14, в разпоредбите на които е посочено, че при установяване на административно нарушение от Комисията за защита на потребителите тя може да изпрати мотивирано искане до БНБ за отнемане на лиценза на лице, обслужващо кредити. Според нас това трябва да става само при влязло в сила наказателно постановление, защото, както казаха и преждеговорившите, КЗП всъщност може да се използва като бухалка.

Относно чл. 46, където е посочено, че БНБ, както и в предложение на КЗП, има право да предприема принудителни административни мерки срещу лицата, обслужващи кредити, в условия на неотложност, без право на заинтересованата страна да възрази. При това тук говорим за изключително крайни мерки, като назначаване на особен управител, назначаване на външен одит на лицето, обслужващо кредити, свикване на общо събрание на акционерите, принуждаване за сключване на нови договори, принуждаване на лицето, обслужващо кредити, да ограничи разходите си и да забрани сключването на нови договори, да забрани временно на лице от управителния орган на лицето, обслужващо кредити, да изпълнява функции и така нататък. Това са все мерки, които при хипотеза за неотложност засегнатата страна да няма право да възразява.

По отношение на чл. 48 считаме, че в българското административно право възможността за възразяване според нас е ключова и няма причина тя да бъде отнета. Можем да приемем, че такива мерки са подходящи, когато говорим за банки, за частни пенсионни фондове или за застрахователни дружества, но не виждам никаква причина това да се случва с фирми, събиращи кредити. Те го правят за тяхна сметка и не представляват никакъв риск за цялата финансова система на страната. Техен пазарен провал не би се различил по нищо от пазарен провал на всяко едно предприятие в страната. Разбира се, в тази връзка моите съмишленици в Комисията по бюджет и финанси са поискали от представители на Министерството на финансите да посочат пример за случай на неотложност, но когато се налага БНБ да изпълнява административни наказателни мерки, такива случаи не са били посочени. И в тази връзка са и направените от нас предложения именно в чл. 46, ал. 1 т. 3, т. 4, т. 9, т. 11 и т. 12 да отпаднат, както и в чл. 48 да отпадне ал. 2. Благодаря.