Константина Петрова

Благодаря, госпожо Киселова.

Днес разглеждаме пореден законопроект, който уж ще осигури чист въздух на българските граждани, но реално не е нищо повече от добре звучащи фрази и препратки към европейски директиви.

На първо място, Проектът предвижда в § 9 изменение на чл. 27 от Закона, с което се дава право на юридически лица, включително неправителствени организации, да обжалват програмите за качество на въздуха по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Това на пръв поглед звучи демократично, но на практика дава възможност на определени НПО-та, често финансирани от външни донори, да блокират или забавят местни проекти, включително икономически инициативи, индустриални инсталации или дори инфраструктурни подобрения, с претекста за екологичност.

Нека си припомним как десетки туристически инфраструктурни проекти в планините бяха буквално опропастени – като изграждането на втори лифт в Банско, модернизацията на съоръжения във Витоша или Рила. Тези инициативи щяха да донесат работни места, развитие и перспективи за туризма и съответно за местното население, вместо това получихме блокирани инвестиции, съдебни спорове и политизиране на всеки опит за развитие под маската на опазване на природата. Същото ще се случи и тук, ще дадем правомощия на структури, които не подлежат на обществен контрол, да саботират политиките на кметове, общински съвети, индустрия и земеделие в името на някакъв по-чист въздух, което обаче не се постига с декларации.

И докато се занимаваме с директиви, формуляри и разрешителни, в реална опасност от замърсен въздух са хиляди български граждани. Давам конкретен пример. В град Девня, област Варна, там от години се подават сигнали за задушливи миризми, превишение на серен диоксид и прахови частици, идващи от индустриални инсталации. И какво правят институциите? Обикалят, прехвърлят писма, публикуват доклади, но няма резултат, няма контрол, няма и наказани. Този закон не решава проблемите на хората в Девня. Той само отваря врата за още бюрокрация и чуждо вмешателство.

Също така мога да дам пример с град Русе. Жителите от години се оплакват от неприятни миризми, особено в централните части на града. През март тази година екоинспектори съставиха акт на предприятие за разпространение на миризми, свързани с производството на смоли. Въпреки това проблемът с миризмите продължава, като само за две години на това предприятие са наложени санкции в размер на 765 хил. лв. Това показва, че дори при установени нарушения и наложени санкции ефективността на контрола остава под въпрос.

И още нещо. Говори се за намаляване на административната тежест, а реално виждаме въвеждане на нови задължения, образци, такси, надзорни механизми по регламенти, създадени в Брюксел, които не са съобразени с българските реалности. Кой ще плаща за всички тези анализи, доклади, лаборатории и съдебни процедури? Отговорът е ясен – българските данъкоплатци и българските производители. Тези промени в Закона за чистотата на въздуха единствено ще дадат правомощия на НПО-та и чиновници, които не носят отговорност пред българския народ. Всички ние искаме не декларации, а действия и най-вече въздух, от който да не боледуваме. Благодаря.