Даниел Петров

Благодаря, госпожо Киселова.

Ами, господин Петров, и аз не съм съгласен с това, което казахте Вие. Единствено съм съгласен, че в този парламент има някаква политическа шизофрения, защото в Комисията по околната среда от ПП-ДБ не подкрепиха този законопроект, а преди малко ги чухме да говорят тук, че щели да го подкрепят, защото днеска е Денят на запазване на околната среда.

Същото, между другото, го направиха и със Закона за водите, когато влезе за обсъждане в Комисията по околната среда. Казаха, че ще подкрепят предложението на ВЪЗРАЖДАНЕ и съответно ние да подкрепим тяхното, да направим работна група и по време на гласуването в Околната среда те гласуваха против нашия законопроект, което явно показва, че господин Пеевски много добре им диктува и им праща съобщения на кое как да гласуват. Но това е в частта, която и аз не съм съгласен с Вас, че може да се работи с тях.

В крайна сметка този законопроект актуализира информационните системи за отчетност на флуоросъдържащите газове, като отменя излишни разпоредби и улеснява операторите, което донякъде е положително.

Причината, поради която ние няма да го подкрепим обаче, е, че не е ясно как точно гражданите ще оспорят плановете за качество на въздуха, липсват конкретни механизми, което може да доведе до правна неяснота.

Второ, фокусът върху фините прахови частици е важен, но други замърсители, като азотен диоксид и озон, остават пренебрегнати, а те също са проблем в България.

И трето, ефективността на контрола зависи от съдействието на МВР и общините, което може да бъде затруднено от липсата на ресурси и координация. И неслучайно преди малко намесих и община Елин Пелин, където ние, преди още да бъдем общински съветници или народни представители, сме подавали възражения в Министерството на околната среда като граждански организации, като инициативни комитети, жалби в общините сме пускали. Общините по никакъв начин не реагират на тези жалби на гражданите. И как могат да реагират, като общината е в комбинация с така наречените инвеститори в общините.

И пак ще дам примера с Елин Пелин. Там кметът на общината подписа разрешение за строеж, с което трябваше да се построят навеси и цех за метални конструкции и безалкохолни напитки. Инвеститорът по време на строежа реши, че сменя инвестиционното намерение и ще строи завод за преработка на пластмаса, като отбелязвам – два месеца по-рано беше входирал в общината инвестиционно намерение, че ще строи такъв завод. Ето една колаборация между местната власт и бизнеса – как се измислят, как стават и как си отварят вратичките в закона. По време на строеж изведнъж му сменят статута за каквото ще бъде предназначението и по този начин се построи завод за преработка на пластмаса без оценка за въздействие на околната среда, който, между другото, е единственият в цяла Европа и в целия Европейски съюз. Благодаря Ви.