Красимира Нинова-Катинчарова

Госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Обсъждаме закон, който не диша, защото българското законодателство продължава да пази замърсителите от наказателно преследване. Макар вносителите на Закона за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух да претендират, че текстът въвежда и транспонира европейските регламенти за надзор на пазара, борба с вредните емисии, най-важната директива остава премълчана. Това е Директива 2008/99 относно защитата на околната среда чрез наказателно право, както и предстоящите изменения в обхвата на новата директива за екологичните престъпления, договорени от Европейския парламент и от Съвета през март миналата година. Тази директива предвижда въвеждане на ефективни, пропорционални и възпиращи наказания, включително лишаване от свобода, за онези, които умишлено или поради груба небрежност причинят сериозно замърсяване на въздуха, което води до смърт, телесни повреди или сериозни дълготрайни щети върху околната среда и човешкото здраве. Ние чухме данните, които госпожа Султанова цитира.

Позволявам си да Ви припомня и факта, че парламентарната група на партия ВЕЛИЧИЕ подготви вот на недоверие към правителството заради неспазването на законите на територията на Република България и превръщането на една десета от нейната територия в гнойни язви от нерегламентирани сметища. Замърсяването от тях никой не измерва, а те водят до отравяне и със сигурност до повишаване на смъртността.

В този законопроект няма нито един текст, който криминализира екологичните щети, независимо дали са причинени от юридически или физически лица. Няма препратка към цитираната директива 2008/99, нито опит за трансформация на сериозните екологични нарушения в обекти на наказателна юрисдикция. Не се предвиждат задължителни механизми за разследване и предаване на случаи от административен към наказателен съд дори когато замърсяването е тежко, системно и доказуемо. Така България остава в пълно изоставане спрямо новата вълна на европейско екологично право, в която вече се говори не просто за глоби и административни санкции, а за затвор за екологични престъпления, включително за изпускане на токсични вещества във въздуха без разрешение, неизпълнение на предписания, които водят до замърсяване с фини прахови частици над допустимите стойности, манипулиране на данни за емисии, заобикаляне на мониторингови системи и лъжливи декларации.

Европейската комисия ясно формулира в проектопредложението си от 2022 г., че новите задължения за държавите членки ще включват и обучение на прокурори и съдии, създаване на специализирани отдели и национални стратегии за борба с екологичната престъпност. Вносителите на Законопроекта в България не отчитат нищо от това. Вместо това се задълбочава тенденцията да се наказва административно малкият нарушител – търговец на горива, оператор на инсталация без образец на заявление, докато големите системни замърсители – химически заводи, тежката индустрия, ТЕЦ-овете, остават извън обхвата на всяка наказателна отговорност. Законът всъщност симулира съответствие с европейското законодателство, но изпуска единствената мярка, която наистина плаши нарушителите, и това е затвор за екологичен рецидив.

В заключение, пропуснатата директива е по-красноречива от всички включени регламенти. Истинското пренасяне на европейското право не започва с електронни заявления и административни такси, а с признаване, че екологичните щети са престъпления срещу обществото. Докато България отказва да криминализира отровителите и замърсителите на въздуха, всички останали мерки остават хартиени фасади на една мръсна действителност.

Законопроектът за изменение на Закона за чистотата на атмосферния въздух представлява всъщност по-скоро форма на евросигнализъм, ако позволите това понятие, отколкото на евросъответствие. Европейските директиви и регламенти са използвани спекулативно както в ЗЕВИ, между другото, срещу обществен натиск, а не като стимул за ефективни политики. Трансформацията, която гражданите очакват и имат нужда, към чист въздух, отчетна администрация и реален съдебен контрол тук в този проект за изменение е заменена с една парадигма на контрол без коректив и право, без възможност за резултат. Вносителите твърдят, че чрез този закон пренасяме Регламент 2019/1020 относно надзора на пазара и че сме изпълнили задълженията си по Регламент 2024/573 и 590, но нека да видим какво реално се предлага.

В чл. 77б, ал. 3 от Законопроекта се предвижда – цитирам: „Когато продукт не съответства на изискванията, контролният орган може да разпореди изземване, съхраняване, унищожаване на продуктите и възстановяване на разходите от оператора.“ Но чл. 15 от Регламент 2019/1020 казва ясно: „Мерките за недопускане на продукти до пазара трябва да бъдат пропорционални, основани на доказателства и при зачитане на правото на защита.“ Къде е принципът на пропорционалност? Къде е правото на защита? Къде е независимият контрол?!

Продължаваме нататък. Ужким въвеждаме достъп до правосъдие, защото – цитирам от мотивите: „се отговаря на Наказателна процедура № 2020/2106 на Европейската комисия“, но в действителност не създаваме никакъв задължителен механизъм за приемане на нови планове за качество на въздуха дори и след съдебно обжалване. Орхуската конвенция в чл. 9 на § 3 казва: „Членовете на обществото имат право да обжалват актове или бездействие на органите на властта, които противоречат на националното или на международното право в областта на околната среда.“ Хартата на основните права на Европейския съюз в чл. 47 е още по-категорична: „Всеки има право на ефективна правна защита пред съд.“ Къде е ефективната защита, когато администрацията просто отказва да предприеме действия след съдебно решение?!

Създаваме, уважаеми, илюзия за достъп до правосъдие, но не гарантираме резултат. Не мога да не правя връзка с хилядите ни сигнали за незаконни сметища, които дори остават без отговор от РИОСВ-тата. Няма намеса на полицията, прокуратурата отказва да се занимава дори и след сигнализиране на телефон 112 за настъпващо екологично бедствие.

И сега идва най-същественият пропуск – пълното игнориране на Директива 2008/99 относно екологичните престъпления, за която вече Ви говорих, както и за последните договорени промени от 1924 г., които въвеждат затвор за сериозно замърсяване на въздуха. Кога, питам, ще пренесете една директива в цялост, която касае здравето на хората, чистотата на въздуха, на околната среда, която да не обслужва само инвеститорите, замърсителите, близки до властта, здравето на хората, на нашите избиратели – Вашите също, и на българските граждани данъкоплатци, които са, между другото, и европейски граждани и данъкоплатци?! Държавите членки предвиждат, че „умишленото или поради груба небрежност замърсяване на въздуха, което причинява смърт – цитирам данните на колежката Султанова – или сериозни щети, подлежи на наказателна отговорност“. Има ли поне един наказан директор на регионална инспекция по околна среда и води, който е допуснал замърсяване?! Няма! В българския законопроект по тази линия е пълна тишина. Няма нито една разпоредба, която дори да предвижда предаване на случай от административен към наказателен ред. Няма нито дума за прокуратура, наказателно преследване, лишаване от свобода и така нататък. Така замърсителите на Пловдив, Русе, Перник, Кърджали, Варна, Стара Загора и София ще останат да мърсят безнаказано.

Законопроектът Ви, уважаеми, е пълен с електронни заявления, образци, регистрационни форми, но няма нито един нов пределно допустим праг за фини прахови частици, азотен оксид или някакво озоново замърсяване например. Няма цел, няма срок, няма отговорност. Вие правите административна реформа в Деловодството на Министерството на околната среда и водите, а не екологична трансформация на България. Законът, който днес предлагате, не е за чист въздух. Той е за чисти отчети към Брюксел, за да отбележим „изпълнено“, а не за да спасим животите на хората, които всяка зима се задъхват в градовете и кварталите си. Затова гласуването против този законопроект не е акт на опозиция от наша страна. Това е акт на съвест. Благодаря Ви.