Младен Шишков

Госпожо Председател,

сега аз няма да се спирам на всичко, което беше изчетено от трибуната, вероятно написано някъде от чат GPT, понеже аз нямам навика да споря с компютри и с телевизори. Много неща се казаха извън контекста на Законопроекта и много неща бяха абсолютно излишни, но сякаш това се превърна в практика на този парламент през последните няколко месеца – когато се подаде някаква тема, да говорим абсолютно всичко по нея, но не и това, което е записано в Законопроекта. Така че излишните неща ще ги пропусна, те бяха много и е абсолютно безсмислено да ги коментирам.

Несериозно е, между другото, за народен представител да пита кога ще внесете законопроект за нещо си. Някои колеги все още явно не са осъзнали, че те са народни представители, имат право на законодателна инициатива както всеки един от нас.

Но искам да акцентирам върху някои неща, които бяха казани по същество, и смятам, че те са важни. От една страна, колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ твърдят, че със Законопроекта се дават прекалено много права на НПО-тата, от друга страна, колегите от ПП твърдят, че не се дават права на НПО-тата, което всъщност означава какво? Означава, че Законопроектът донякъде е намерил златната среда и е намерил начин, по който хем да отговаря на европейските изисквания, хем да не допуска злоупотреба с права.

Какво имам предвид? Законопроекта – едно от изискванията на Европейския съюз и на Европейската комисия е общинските програми, които се изготвят на ниво община, да могат да бъдат обжалвани от засегнатата общност, от засегнатите лица. Това, което предлагат ВЪЗРАЖДАНЕ индиректно, е никой да няма право да обжалва, особено пък НПО-тата, а това, което предлагат от ПП, е всяко едно НПО, независимо къде се намира на територията на страната, да има право да обжалва всеки един общински план. А в момента това, което ни предлагат от Министерския съвет, е именно това, което е записано в Конституцията – само засегнатите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс да могат да обжалват съответните планове.

Защото, колеги, всички говорим за замърсяването на въздуха, а никой от нас не си дава сметката, че всяко едно обжалване на тези планове е потенциално негово спиране. И вместо да помогнем на общините, вместо да помогнем на българските граждани, ако злоупотребим с права, ако дадем повече възможности за обжалване, това означава да блокираме работата по изпълняването на тези планове в цялата страна, което пък означава, че въздухът, вместо да се пречисти, ще се замърси. Така че е добре, когато говорим по някакви теми, горе-долу да имаме някаква представа за какво става въпрос и какво е написано, и какво е предложено от съответния вносител.

Накрая искам да спомена, че понеже тук се изнесоха данни за смъртност и така нататък – да, действително страната има много голям проблем с чистотата на атмосферния въздух, и то през последните 15 години. И не само, и преди това също имаше проблем.

През 2011 г., колеги, това, което е установено от данните на мониторинговата система, е, че в 28 общини в страната има надвишаване на средноденонощните норми – 28 през 2011 г. Към 2024 г., колеги, превишаването е само в две общини, тоест за тези 15 години е направено толкова много, че почти вече се покриват нормите в цялата страна. Нещо повече, за средногодишните норми – през 2011 г. са били 23 общините, които не отговарят, а през 2024 г. всички общини отговарят вече на средногодишните норми, което е ясен знак, че държавата е направила немалко в тази посока. Разбира се, има още много какво да се прави.

Затова ние в тази посока ще подкрепим Законопроекта, защото той не само че отговаря на европейското законодателство, транспонира европейските директиви, но и действително ще допринесе за подобряването на качеството на атмосферния въздух. Благодаря.