Костадин Костадинов

Благодаря госпожо Председател.

Сега, на този, който говореше – Станчо, да кажем следното нещо: съвсем спокойно говорим за това, че Вие сте организирана престъпна група. Да, така е. Вие сте престъпници и трябва да влезете в затвора.

Вие, защото аз съм възпитан човек за разлика от Вас, Вие, Станчо, ще влезете в затвора, както и всички останали. И тази доста фалшива усмивка, и всичко останало, и нервниченето, и всичко останало, което правите тук, от тази трибуна, показват само едно – страх.

Както вчера Вашият лидер доста се уплаши от тези сто човека, които се били криели по сенките, защото заради тези сто човека той не можа да излезе от парламента и това му беше голяма болка вчера. Опита се с неговата кола да мине през хората, не му се получи. Явно тези сто човека не са били сто.

Между другото, вчера би било добре и Вие, и всички останали членове на българския парламент да излезете вънка и да говорите с тях. Само че Вие, Станчо, нямате необходимото чувство за смелост и за кураж, за да излезете и да разговаряте с тези хора. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Кирил Петков, който вчера направи това нещо – той може да е всякакъв, но той не се уплаши да разговаря с хората, които, между другото, бяха доста груби към него, но той излезе и говори с тях.

Вие защо не излязохте, Станчо? Нали сте много смели? Нали сте тези, които управлявате държавата? Нали сте много силни? Защо не излязохте, Станчо? Защото сте страхливци! И най-важното, защото знаете, че законът рано или късно ще Ви настигне. И бъдете сигурни, че Вашето време наистина не изтича, то изтече. Случват се много сериозни, много големи геополитически процеси, които Вие, разбира се, като местна, как да кажем, анадолска притурка, не можете да разберете. (Реплики от „ДПС – Ново начало“.)

И точно поради тази причина, когато дойде моментът, в който ще го усетите, ще бъде късно. Но най-важното е, че българският народ и българското правосъдие ще Ви раздадат необходимите присъди и Вие ще си излежите задължително Вашите законни присъди в затворите – там, където Ви е мястото. Разбрахте ли ме, Станчо – да не се налага да повтарям? (Ръкопляскания и викове: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)