Иван Белчев

Благодаря Ви, господин Председател.

Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, събитията от края на април 2025 г. по автомагистрала „Тракия“ отново повдигнаха изключително важния въпрос за безопасността на пътната инфраструктура в Република България. Тежката катастрофа, при която мантинела пробива каросерията на автомобил, извади на преден план дългогодишен проблем – липсата на адекватни, бързи и устойчиви мерки за обезопасяване на участъци с повредени или неправилно монтирани ограничителни съоръжения.

По действащата нормативна уредба изграждането и поддържането на ограничителни системи за пътища, в това число метални мантинели, следва да отговаря на определени технически изискания. Те включват монтаж на терминали за начало и край на ограничителните системи, буфери и други съоръжения, които имат за цел да абсорбират кинетичната енергия при удар и да предпазят пътниците от проникването на метални части в купето на автомобила. Практиката обаче показва, че на много места тези системи липсват или са частично изградени, а при катастрофа и съответно повреда остават неотремонтирани за продължителен период от време.

Особено притеснителен е фактът, че на места с ясна концентрация на пътнотранспортни произшествия или с повтарящи се инциденти не се прилагат незабавни временни или постоянни обезопасителни решения. Липсата на стриктен и публичен контролен механизъм относно сроковете за възстановяване на увредени ограничителни системи създават усещане за безотговорност, а в същото време представлява реална опасност за живота и здравето на гражданите.

Нещо повече, в случай на подаден сигнал за нарушена инфраструктура, липсва достатъчна публична информация за това и в какъв срок се предприемат действия по възстановяване, какви са реалните последствия при неспазване на тези срокове и дали съществува регистър за критичните участъци, класифицирани според степента им за опасност. Всичко това поставя под съмнение както ефективността на възложителите и изпълнителите на пътната поддръжка, така и способността на държавата да гарантира базово ниво на пътна безопасност.

С оглед на изложеното предлагам следните възможни решения: въвеждане на нормативно определен максимален срок за възстановяване на увредените мантинели и други ограничителни системи по републиканската пътна мрежа в зависимост от класификацията на пътя и степента на риска; създаване и поддържане на публичен регистър на участъците с нарушени или опасни мантинели, включващ срокове за отстраняване и текущо състояние; предвиждане на ясни и значителни санкции за неспазване на сроковете за възстановяване, както и на възможността за пряка гражданска или институционална проверка на изпълнението.

Уважаеми господин Министър, моля да отговорите на следния въпрос: какъв е нормативно определеният срок за възстановяване на нарушените мантинели, спазва ли се той на практика, какви санкции се предвиждат при неспазване на този срок и колко са към момента установените опасни участници с повредени или неправилно монтирани мантинели по републиканската пътна мрежа, както и в какъв срок се предвижда тяхното обезопасяване? Благодаря Ви.