Любен Дилов

Благодаря Ви, госпожо Председател.

Уважаеми колеги, този законопроект е важен и моля за Вашата подкрепа, защото той не е просто част от системата на образованието по фармакология в България. Той е свързан с бурното развитие на един от най-ускорено развиващите се региони на България – Бургаски, в много отношения. На първо място, ще подчертая образователното. Бургас се развива като един много сериозен образователен център в последните години. Почти всяка година се отварят филиали на значими училища – и от сферата на точните науки, и от артистичната сфера. Вече има постоянно ангажирани именно с образованието в Бургас и голям интерес в областта на изобразителните изкуства. От тази година започнаха с артистичните и сценичните изкуства.

Създаването на този факултет по фармация обаче затваря една друга картина, която е извън образователната, а именно много бързо развиващите се здравни услуги в Бургас, отварянето непрекъснато на нови лечебни заведения, които не са прищявка или приумица, а просто има реални пациенти, има нужда.

Няма да Ви занимавам с всички проекти, които в момента са в развитие, и които биха се ползвали от услугите на абсолвентите на този факултет. Ще отбележа само, че Бургас е място, където годишно има над милион, милион и половина туристи. (Реплики.) Говоря – да, ниската, долната граница казвам. Със сигурност и тези хора имат нужда наистина от качествена здравна услуга, включително фармацевтична.

Бургас също така беше един от пионерите в една област, която смятам, че с нашите законодателни усилия може би ще дочакаме времето, когато ще я признаем и ще се възползваме в пълна мяра от нейния потенциал.

Това са парамедиците, които наистина могат да решат много, много проблеми – особено в по-изостаналите и по-малките населени места, като първа медицинска помощ, дори като някаква форма на диагностициране.

В известна степен допълва и развива този факултет и усилието на бургаското образование в тази посока.

И на последно място, използвайки случая, че така или иначе, заговорихме за здравеопазването в Бургас, отново искам да обърна внимание – не на залата, а на изпълнителната власт, на нейните представители тук в лицето на колегите от Министерството на здравеопазването – вече не знам коя година чакаме да се напише един устройствен правилник за Кръвния център в Бургас. Имаме пари в бюджета, имаме направени всички условия – Общината е предоставила сграда, направила е всичко, което възможно и повече от изискваното от нея. Този Кръвен център ни е спешно нужен. Непрекъснато има спешни нужди, а ние трябва да чакаме с часове жизнеспасяващия материал да дойде от Стара Загора или от Варна.

Смятам, че с тези два щриха ще затворим картината на здравните услуги в Бургас на място, за което преди 7 – 8 години можехме само да мечтаем. Благодаря Ви още веднъж и моля за Вашата подкрепа.