Ивайло Чорбов

Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Формата на концесия като управление на държавни активи е много стара, но тя предполага едно достатъчно развито техническо ниво и съвестност от страна на концесионерите и на държавата. В нашето време основните трудности, които изпитва НКЖИ, се дължат по-скоро на липсата на ясни разпоредби и най-вече на липсата на работна ръка, които стават все по-голям фактор в управлението и справянето с реалните физически проблеми по трасетата.

В тази връзка аз не виждам как едно отдаване на концесия ще разреши проблема и бих се радвал в бъдеще – стигне ли се до концесия, да видя една активна роля на държавата и наблюдателност за това как конкретно и физически на място концесионерите ще се справят с този проблем, защото той е във основата на нещата. Той представлява най-голямата трудност в днешно време, а не общите приказки и писането на всякакви разпоредби, които остават в крайна сметка пожелателни, ако няма как конкретното му завършване да бъде реализирано.

В тази връзка именно големите държави с развити железопътни структури в Европа – Франция, Испания, Великобритания, Германия, напоследък имат доста желание да се върне отново националният контрол над железопътната им инфраструктура и доколкото си спомням, дори мисля, че във Франция тя никога не е била отдавана на частно управление, каквото е концесията. Разбирам желанието на Европейския съюз да се ръководи от принципите на пазарната икономика, само че то е отдавна, отдавна фактически опровергано от нещата, които стават като събития и социални тенденции.

Смятам, че като ръководители на държавата и ние в момента, и всеки, който би бил на нашето място, трябва да се отърси от това клиширано и шаблонно мислене – всичко, което е пожелано по някакви икономически теории и разчети, да бъде следвано буквално папагалски, защото развитието на социума в днешно време не само в България, а по цял свят показва, че много неща, които са приемани за даденост, пак ще се върнат. Това е желанието за физическа работа, но вече не съществува и в крайна сметка това се отразява и нагоре по веригата за поддържането именно на такъв тип тежки инфраструктури.

Преди малко казах, че това същото важи за мобилните мрежи. Затова една препоръка: най-вероятно Законопроектът ще бъде гласуван, но в бъдеще упражнявайте активна роля и се поучете от това как концесионерите евентуално биха се справили, ако въобще се справят с неща, за които Вие смятате, че държавата не може да се справи. Тя, държавата не може да се справи и заради слабото ръководство, но пак казвам: изпуснато е отдавна наблюдението на реалните социални проблеми в обществото. Няма работници – оттам да тръгнем, и Вие не можете да задължите един човек, който е на преломна възраст и има познанията да го върши, но няма физическите сили да го прави. Това е.