Хюсеин Хафъзов

Благодаря Ви, госпожо Председател.

Уважаеми господин Министър, и сега вече е моментът за констатации и заключения. Поправете ме, ако пропускам нещо или не съм Ви разбрал правилно, господин Министър. Картината се изяснява и тя е следната. Министерството предоставя възможност за изучаване на майчин език, подготвя програма, издава учебници, осигурява нужния квалифициран учителски персонал, но липсва интерес от страна на ученици и техните родители. Гражданите ни, чийто майчин език не е български, имат право и възможност да изучават езика си в българското училище. Държавата им предоставя нужната образователна среда и условия да усвояват книжовната форма на дадения език, но те не проявяват чувствителност и предпочитат неговото усвояване в домашни условия и в речева комуникация на битово равнище. Занижен интерес – това е изводът, който ние всички си правим. И така ще се окаже, че след десетилетие ние ще сме се лишили от възможността да имаме съграждани, които да говорят правилно древни езици, като иврит или арменски, въпреки че те принадлежат към тази етническа група.

Представете си какво богатство е да имаме хиляди граждани, които наред с официалния ни български език говорят и иврит, арабски, арменски, румънски, гръцки, ромски, турски и други езици. Давам пример. Говорещите турски език имат възможност да комуникират с около 350 милиона жители на планетата, а това са възможности за развиване на икономически, търговски, социални и културни връзки със света. Въпреки че това ще развие образователните и менталните възможности на тези ученици, от които вероятно една част ще понаучи майчиния си език в домашна среда в някаква диалектна форма, но няма да го развият книжовно и с граматичните му норми. И докато констатираме тази болезнена истина, ние – държавници, политици и изпълнителна власт, не съумяваме и не намираме нужния и правилен подход, чрез който да мотивираме и да предизвикаме интерес и желание. Не можем да направим така, че изучаването на тези езици да е атрактивно, актуално или полезно.

Съхраняването и развиването на тези езици не е само запазване на езиково и културно богатство, не е само сантимент и красота, а и възможност за използването им с културна и икономическа цел в страната и чужбина. Всеки език е безценен и обогатява не само говорещия го, но и средата, в която той живее. Ние, политиците, тепърва трябва да търсим причините за занижения интерес, но се надявам, че все пак този период на застой и регрес ще отмине и отново ще имаме повишен интерес към майчиния език на нашите съграждани, които имат богати исторически и културни корени в страната ни. И не, не можем да се успокояваме и оправдаваме, че децата ни все пак ще учат и говорят други, несъмнено важни и значими езици, като английски, френски и немски. Те са важно, но недостатъчно условие за поддържане на високо образователно ниво в днешното динамично време, наситено с предизвикателства и рискове от различен характер.

Не обвинявам Вас, господин Министър, но нека положим усилия за подобряването на социокултурните, обществените и гражданските компетентности, на културната осъзнатост и на възможността учениците да се превърнат в адаптивни граждани с успешна изява и социално благополучие. Благодаря Ви.