Васил Пандов

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, бих искал в настоящото изказване да обърна внимание на една конкретна разпоредба, върху която ще е фокусирано моето изказване. За съжаление, министърът в момента не е в залата, тъй като неформално му посочих един съществен проблем за мен, който съществува в предложения законопроект.

Изказването ми е относно чл. 104, ал. 2, съответно от предложението на Комисията, който представлява чл. 107 на вносител. Член 104 по редакция на Комисията, ал. 2, определя, че в случаите, когато задължението на длъжника физическо лице в производството по несъстоятелност е погасено, не се погасяват задълженията на поръчителите и солидарно задължените с него лица, както и вземанията на неудовлетворените производства по несъстоятелност – кредитори, обезпечения със залог или ипотека от трети лица, всъщност това са лица, които са предоставили вещно обезпечение за задължение на друго лице.

Практически какво означава тази разпоредба на чл. 104, ал. 2? Това означава, че имаме открито производство по несъстоятелност на физическо лице длъжник. Например най-честата хипотеза е, когато това лице е получило кредит или друг вид финансиране от кредитна или финансова институция, това лице има поръчител или съдлъжник. Знаем, че финансовите и кредитните институции много пъти изискват не само да има поръчител, но в определени случаи да има съдлъжник, който да поеме задължението. На това лице, което е длъжникът по полученото кредитиране или финансиране – така наречения главен длъжник, се открива производството по несъстоятелност по реда на Законопроекта, съответно в хипотезите, уредени в чл. 97 – с частично погасяване, или чл. 98 – без погасяване, се стига до акт на съда, който може да е прекратяване на производството. Последицата от това е, че се погасяват задълженията на главния длъжник, така нареченото негово освобождаване.

Какво обаче казва Законът? Лицата, които са предоставили обезпечения лично – поръчители или солидарно задължени лица, съответно предоставили вещни обезпечения под формата на залог или ипотека, продължават да носят отговорност спрямо кредиторите – както казах, това най-често е финансова или кредитна институция, въпреки че задължението на главния длъжник е погасено. Или да го опиша с по-прости думи. Вие ставате поръчител на банков кредит в полза на Ваш познат или близък. Този Ваш познат или близък не може да обслужва своите задължения, открива се производство по несъстоятелност на това физическо лице – Ваш познат, и в един момент неговите задължения за кредит се погасяват. Примерно, да кажем, че дължи десетки хиляди. Дотук добре. Обаче Законът ясно казва, че Вие, който сте поръчителствали за него или сте съдлъжник, тоест Вие не сте поели това задължение, Вие сте поръчител, не сте главният длъжник, продължавате да отговаряте спрямо кредиторите. Тук влизаме в едно, бих казал, концептуално и много тежко нарушение на основни принципи на облигационното право. Уредбата на поръчителството в облигационното право, в Закона за задълженията и договорите, това всеки, както по-рано се изказа и Министърът на правосъдието – даваше пример със студентите по право какво знаят и какво не знаят.

Всеки студент по право знае, че поръчителството е едно акцесорно задължение. Цялата уредба в Закона за задълженията и договорите е построена на това, че поръчителството е функция на главното задължение. Много примери има: чл. 139 от Закона за задълженията и договорите посочва, че когато отговорността на поръчител надхвърля тази на главното задължение на главния длъжник, тя се намалява до тази на главното задължение.

Член 143 от Закона за задълженията и договорите, който урежда регресните искове на платилия поръчител спрямо главния длъжник – там отново е заложен принципът, че задължението на поръчителя е функция на съществуването на главното задължение на длъжника, а именно поръчителят има правото да иска от кредитора, на когото е платил, връщане на платеното, ако е имало възражение относно главното задължение от главния длъжник, което той не е направил и всъщност е платил едно недължимо задължение – е погасил, може да иска от кредитора възстановяване.

На следващото място, чл. 148 от Закона за задълженията и договорите, прекъсването и спирането, изтичането на давност, която е спрямо главния длъжник, не обвързва поръчителя. Спрямо него давността нито се спира, нито се прекъсва. Още едно правило, което защитава поръчителя.

Всъщност с чл. 104, ал. 2 задължението на поръчителя се превръща от акцесорно в самостоятелно, тоест негово задължение. Тук обаче имаме едно непреодолимо противоречие, а именно каква е каузата за поемане на това задължение. Защото при поръчителството – кауза, знаем, сделките, отново се връщаме на някакви базови понятия на облигационното право, сделката не е действителна, ако няма основание. В случая какво е основанието? Аз поръчителствам за обезпечаване на задължението на друго лице. Това задължение на това друго лице е погасено и не съществува и аз вече имам задължение, което реално няма кауза.

Разбираме, че този текст защитава интересите на кредиторите – финансови и кредитни институции. Очевидна е целта на този текст, но както казах, той влиза в непреодолими противоречия с уредбата на поръчителството като институт на облигационното право.

И тук трябва да се спра на още един елемент, едно сравнение с уредбата на несъстоятелността по Търговския закон – търговската несъстоятелност, както я наричаме. В Търговския закон подобна разпоредба няма аналог. Тоест, когато имаме несъстоятелност на търговец и бъде прекратено производството, търговецът съответно бъде заличен и се погасят неговите задължения спрямо кредиторите, които не са погасени, с прекратяването и заличаването на лицето съответно и задълженията се погасяват. Поръчителите на един търговец, както и солидарно задължените и предоставилите вещни обезпечения също са освободени от своите задължения. Тоест ние в момента поставяме по недопустим начин поръчителите и предоставилите обезпечения на физически лица в неравнопоставено положение спрямо тези, които са предоставили обезпечения на търговци.

На следващо място. Стигаме до момента, в който поръчителят е платил за задължението, което е погасено, а главният длъжник на банката или друга кредитна институция иска да предяви регресен иск, тоест на правен език това означава да поиска от главния длъжник да му възстанови това, което е платил. Това е негово основно правомощие и субективно право по уредбата на поръчителството. Когато ти си платил чужд дълг, имаш право да поискаш от него да ти възстанови това, което си платил. Да, но в този случай няма как да го поиска, защото задължението на главния длъжник е погасено по смисъла на чл. 97 и 98 от Закона, от Законопроекта. И се стига до още един абсурд от правна страна. Поръчител, който е изпълнил, практически той има регресен иск, но ще има възражение, при което неговият иск се явява неоснователен.

По същия начин стои положението и със солидарния длъжник – чл. 104, ал. 2 предвижда също, че солидарният длъжник, който е платил задължението, знаем, че по уредбата на солидарността, по Закона за задълженията и договорите, има право да предяви регресен иск за частта от задължението, която се припада на другия солидарен длъжник. В случая обаче какво ще стане, ако аз съм съдлъжник по един кредит с Хикс? Задължението на другия солидарен длъжник Хикс е погасено, аз ще предявя регресен иск за това, което съм платил за него, но той ще направи едно възражение, че неговото задължение е погасено по реда на чл. 97 или 98, и аз няма да мога да получа припадащата се част. Тоест отново съм изпълнил – случая на солидарния длъжник, задължение, което няма своето основание.

Тук се стига и до неоснователно обогатяване. Защо се обогатяват тези лица, за които поръчителят или солидарният длъжник е заплатил, но няма регресен иск срещу тях? Също така бих казал, че тук се стига и до нарушения на основни правни принципи, залегнали в уредбата на облигационното право, Закона за задълженията и договорите, принципа на справедливостта и на добрите нрави. Повтарям пак – погасявам задължение като поръчител или предоставил вещно обезпечение или като солидарен длъжник, без да имам възможност да ми бъде уважен регресният иск, тост да получа това, което съм платил. И нещо повече, отговарям спрямо кредитната институция – банка или финансова институция, въпреки че лицето, което всъщност е длъжник, вече няма задължение.

Тук много пъти се използва понятието, едно определение, което аз няма да използвам, че Законът защитава интересите на кредиторите и по-специално на финансови кредитни институции. Аз мисля, че чл. 104, ал. 2, по редакция на Комисията, предходен 117, очевидно защитава интересите на финансовите и кредитните институции.

Не знам защо в Правната комисия, аз не съм член на Правната комисия, благодаря на колегата Стою Стоев, който ми обърна внимание на чл. 104, ал. 2, аз не съм член на Правната комисия, но в Правната комисия тази разпоредба не е предизвикала дискусия, доколкото разбрах, което за мен е много странно. Говорих с колеги, които са специалисти по облигационно право, няма да им назовавам имената, тук всички юристи ги знаят, защото са водещите специалисти. Те казаха накратко: Но това е безумие! Защо, как така се приема това нещо? Това е противоконституционно и Конституционният съд при едно основание, при едно становище, ако се поиска, от който и да е специалист по материално облигационно право, ще посочи, че е невъзможно отговорността на поръчителя или вещното обезпечение да е прекъсната и вече да не е акцесорна на главното задължение.

В този смисъл, освен че тази разпоредба за мен потенциално може да бъде обект на едно искане до Конституционния съд, и съвсем основателно – мотивите са готови за вето от страна на президента върху този законопроект заради тази разпоредба, защото, пак повтарям, тази разпоредба засяга лица, които вече са предоставили тези обезпечения, тоест, които вече са сключили сделката на поръчителство, които са предоставили вещни обезпечения под формата на залог или ипотека или които са поели солидарни задължения като съдлъжници.

Ако Законът посочваше, че тази разпоредба има действие в бъдеще, тогава можем да кажем на адресатите, които ще бъдат задължени: не поемайте такива задължения, тоест не поръчителствайте на физическо лице, защото, ако то някой ден не може да изпълни задълженията си и бъде открито производство, обявено в несъстоятелност, Вие ще отговаряте вместо него. Но то вече няма да отговаря.

Проблемът е, че тази разпоредба ще засегне стотици хиляди, които вече са поръчителствали и които са предоставили обезпечение на други лица, защото ние много пъти повтаряме колко стотици хиляди ще освободи този закон. Но той пък ще създаде една несправедливост за много други, които към момента най-малкото имат регресен иск за това, което платят вместо главния длъжник.

И повтарям, в областта на търговската несъстоятелност трябва да си зададем въпроса: защо няма подобна аналогична разпоредба?

В заключение, ще завърша с това, че първо, процедурно да се отбележи – правим искане да се гласува разделно чл. 104, ал. 1 и ал. 2. И на следващото място, да посочим, че това не променя цялостното ни позитивно отношение и подкрепа към Законопроекта, който е необходим, който е закъснял, но както посочих, очевидно и министърът посочи, че в хода на гласуването ние можем да избегнем, даже и в самото гласуване, някои неразумни негови разпоредби, като тук определението „неразумни“ определено е евфемизъм.

Мисля, че както казаха специалистите по облигационно материално право, по-скоро това преобръща теорията на облигацията в частта за солидарните задължения, поръчителството като акцесорно задължение, както и вещните обезпечения. Надявам се мнозинството да ме е чуло какво казвам и при гласуването разпоредбата на чл. 104, ал. 2 да не бъде приета. Благодаря.