Надежда Йорданова

Благодаря, госпожо Председател.

Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз съм удовлетворена от това, че на второ четене след опита в три поредни легислатури, надявам се, че ние ще приемем Закона за несъстоятелността на физическите лица. Няма да отнемам пленарно време, за да споделя благодарност за извършената работа, нито пък притеснение относно цялостните решения в така обсъждания закон, а ще се фокусирам върху две разпоредби, а именно:

В хода на обсъжданията в работната група и в Правната комисия се формира мнозинство около предложението, че в случай че в продължение на един месец не може да бъде назначен синдик, съдът назначава за синдик държавен съдебен изпълнител от района на съда по несъстоятелност, който отговаря на изискванията на чл. 65, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Търговския закон.

Аз и част от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, именно колегите от „Демократична България“, не можем да подкрепим това предложено разрешение.

Действително в хода на обсъжданията се коментираше, че се очакват множество на брой молби за обявяване на физически лица в несъстоятелност, множество на брой производства по несъстоятелността на физическите лица и наличният брой на вписани синдици няма да бъде достатъчен да поеме този брой производства или пък много от синдиците ще се отказват да поемат тези производства, защото независимо от възраженията възнагражденията не са толкова високи. Освен това ние допълнително ги намалихме. И затова, за да обезпечим все пак възможността това производство да се случи, да се даде възможност тези действия да бъдат извършвани от синдик, който да бъде държавен съдебен изпълнител – аз разбирам целесъобразността на тези аргументи, но въпреки това не мога да се съглася с тях.

На първо място, съгласно чл. 264, ал. 2 от Закона за съдебната власт държавните съдебни изпълнители всъщност правят принудително събиране на частни притежания – в определени случаи могат да събират вземанията на съдебни органи. Функциите на съдебния изпълнител са много различни от функциите на синдика. Например в тези производства на синдика му е възложено да упражнява контрол върху сделките на длъжника, да участва в производствата по делата на длъжника и много други функции, които не са присъщи за съдебния изпълнител. Освен това държавните съдебни изпълнители се назначават от министъра на правосъдието действително във всеки районен съд, но в случаите, когато няма държавен съдебен изпълнител, функциите му се изпълняват от районен съдия. В България има райони, районни съдилища, където, за съжаление, няма постоянно назначени и действащи държавни съдебни изпълнители. Съгласете се, че в този случай изпълнението на тази норма няма да бъде възможно, защото би било абсурдно действащ районен съдия да бъде назначен за синдик по конкретно производство.

Също така остава неотговорен въпросът дали и как ще бъде обезпечено изпълнението на тази норма. Ще бъдат ли разкрити нови бройки за държавни съдебни изпълнители? Кой и как ще осигури бюджета за това? Ако има първоначална вълна, както се очаква, от множество молби и бъдат разкрити нови бройки за държавни съдебни изпълнители и след това тази вълна отмине, какво правим?

Толкова много въпроси, които нямат отговор, които са пряко свързани с разходването на публичен ресурс и най-вероятно изразходване на допълнителен бюджет. Именно поради това ние не можем да подкрепим това предложение.

В тази връзка, правя предложение и с оглед на предходния дебат за разделно гласуване на ал. 3 в чл. 19, ал. 1 в чл. 25 и ал. 2 в чл. 104.

Госпожо Председател, ето списъка. (Подава го на председателя Николета Кузманова.)

И само накратко относно възраженията и искането за разделно гласуване на чл. 25, ал. 1.

Колеги, министърът на правосъдието коментира очакваното възражение в тази посока. Всъщност за какво става въпрос? Мнозинството се обедини около разрешението първа инстанция по тези дела да бъде районният съд, а съответно въззивна инстанция, тоест втора инстанция, това означава, че ще бъдат окръжните съдилища.

Първоначално внесеният от нас и от Министерския съвет законопроект предвиждаше първа инстанция да бъде окръжният съд, а втора инстанция да бъдат апелативните съдилища. Няма да коментирам – правилно е решението, че актовете, които подлежат на касационно обжалване, трябва да бъдат изключително ограничен брой.

Аз считам, и моята парламентарна група, че разрешението първа инстанция да бъде районният съд не е добро разрешение. Действително районните съдилища са съдилищата, които са най-близо до гражданите. Тогава, когато молителите подават молба за откриване на производство по несъстоятелност за физически лица, най-вероятно ще пътуват по-малко, но от друга страна, тези съдилища нямат опит.

От друга страна, както казах, втора инстанция на тези дела означава, че ще бъдат окръжните съдилища, а окръжните съдилища са другата първа инстанция в българското гражданско съдопроизводство, което означава, че при една очаквана голяма вълна от дела ние можем да поставим в затруднена ситуация и двете първоинстанционни съдилища в нашата страна, а поради неопитността ще отнеме време, докато се обучат районните съдилища, и поради новостта на уредбата да се натрупа твърде много противоречива практика. Поради това, пак казвам, считам, че това предложение е неудачно.

И преди да приключа, съвсем набързо едно редакционно предложение, а именно в § 2, ал. 2 от Заключителните разпоредбив края да се добави изразът „и се обнародва в „Държавен вестник“, а в ал. 3 думата „обявяване“ да се замени с „обнародването“.

Колеги, това е чисто от гледна точка на правна сигурност. Само да обоснова какво се има предвид, а именно с оглед на конкретната специфика на начина, по който ще започне да се прилага този закон, ние казваме следното: за да се констатира готовността на съответната функционалност на регистъра по несъстоятелността, се издава заповед от министъра на правосъдието, тази заповед се обявява на страницата на Министерството и чак след това могат да се подават молби за откриване на производство по несъстоятелност по този закон. Тоест разбирате, че от начина, по който се оповести заповедта за констатиране на фактическата възможност за функциониране на регистъра по несъстоятелността, се отключва и правната възможност лицата да търсят започване на производство по несъстоятелност.

Този момент трябва да се ползва с изключителна яснота и да бъде гарантиран с висока степен на правна сигурност. Най-сигурният момент, с който се установява, е възникването на този тип факти и актове и обнародването им в „Държавен вестник“. Затова считам, че именно заповедта за въвеждане в експлоатация на регистъра по несъстоятелността в частта за несъстоятелността на физическите лица трябва да бъде обнародвана и в „Държавен вестник“ и от този момент нататък да има възможност физическите лица да правят съответните молби.

Същото е и решението в Закона за кадастъра, имотния регистър относно производствата по откриване на създаването на имотния регистър и съответно констатирането на готовността му за неговото прилагане. Ще представя и текста. Благодаря.