Любен Иванов

Благодаря, господин Председателстващ.

Уважаеми колеги, с подготвения и внесен законопроект със сигнатура № 51-554-01-98 от 5 май 2025 г. се предвиждат изменения в няколко направления: престъпления против политическите права на гражданите, престъпления против собствеността и по-конкретно измама, и третата група са свързани с декриминализация на две отделни престъпления – приемането на работа на непълнолетни лица без разрешение и самоволно напускане на населено място въпреки установената по надлежен административен ред забрана.

Причините, които налагат приемането на предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, са продиктувани от необходимостта да бъдат осъвременени част от разпоредбите, така че да съответстват на действителните съвременни обществени отношения, да отговорят на реалните предизвикателства в правоприлагането, както и на един наболял обществен проблем, който се обсъжда както от политиците, така и от неправителствения сектор и гражданите – купуването на гласове. В последните години бяха завишени наказанията на редица престъпления, така че предложените просто дават реципрочност по отношение на тежестта на престъпление и наказание в съответните направления.

Относно първата група изменения – в системата на престъпленията против политическите права на гражданите – са приложени два подхода. Първият е увеличаване на наказанията и въвеждане на два квалифицирани състава, свързани със създаването на група за купуване на гласове, която има користна цел и в нея участва длъжностно лице. Подходът е продиктуван от все по-силния обществен отзвук и ниските санкции за купуването на гласове. Същевременно, в последните три години и половина се проведоха седем парламентарни, един президентски, едни местни избори и множество частични такива. Постоянно както медиите, така и гражданите и политиците обсъждат повишаването на процента на купения и контролиран вот и как същият изопачава политическите и обществените реалности.

Втората група предложения от тази част от измененията са насочени към криминализирането на бездействието на лица, които знаят, че се извършат престъпления против политическата система по чл. 167 и чл. 169г, но не проявяват активност да съобщят за това на компетентните органи. Предвиден е и квалифициран състав за извършването на това престъпление от длъжностно лице.

Очакваните резултати от приемането на тези изменения са свързани с преустановяването на извършването на престъпленията против политическите права в тази част или поне намаляване на процента им.

Втората група изменения са свързани с нарастващите обществени нужди от защита на собствеността. В Наказателния кодекс бяха извършени редица изменения с цел повишаване на наказанията за престъпленията, засягащи собствеността.

Първо сме предвидили завишаване на наказанията по чл. 209, чл. 210 и чл. 211, а второ, създаване на нов състав по чл. 211а от Наказателния кодекс.

Измамите, извършвани чрез все по-иновативни и креативни методи, представляват нарастваща заплаха за собствеността на гражданите. С навлизането на нови технологии в ежедневието всяко лице може да стане жертва на такова престъпление, което води до повишаване на обществената опасност в сравнение с предишните периоди.

Това налага нуждата от завишаването на наказанията, предвидени в основния текст по чл. 209. Втората алинея на същия текст предлага защита на по-уязвимите и неосведомените членове на обществото, които могат да станат жертви на измама. Макар и извършването на това престъпление спрямо тези лица да изисква по-малко усилия, тяхната уязвимост оправдава допълнителна защита чрез завишаване на наказанията с цел ефективно предотвратяване на престъпленията срещу тях.

Същият подход следва да се приложи към квалифицираните състави по чл. 210 от Наказателния кодекс.

Промяната в чл. 211 и създаването на нов чл. 211а е необходимо за по-ясно разграничаване на обществената опасност при измама, извършена в условията на опасен рецидив, както и при такива деяния, извършвани в особено големи размери, които представляват особено тежък случай.

Този подход вече е приложен от законодателя по отношение на кражбата по чл. 196 и чл. 196а от Наказателния кодекс и след като и кражбата, и измамата са престъпления против собствеността е логично да се осигури еквивалентност на наказателната отговорност.

Освен това наличието на организирана престъпна група, която се занимава с извършването на измами, като например зачестилите случаи с така наречените телефонни измами изисква включването на измамата като част от специалните цели на организираната престъпност. Това предполага и необходимост от завишаване на наказанията на такива деяния с оглед на тяхната сериозност и организирания им характер.

Със същата цел е и предвиждането на конфискацията до една втора от имуществото при престъпленията по чл. 321, който цели да засили ефективността на наказанието и предотврати извличането на икономическа изгода от престъпната дейност. Предложението е в съответствие с утвърдената законодателна техника при други престъпления срещу собствеността и има за цел да намали мотивацията за извършване на престъпления, като прави престъпната дейност икономически нецелесъобразна и същевременно им осигурява справедливост и защита на обществения интерес.

Третата група изменения имат за цел декриминализация на приемането на работа на непълнолетно лице без разрешение и самоволното напускане на населено място въпреки установената по надлежния административен ред забрана.

Относно декриминализиране на деянието по чл. 192а – същото се основава на необходимостта от постепенно премахване на дублиращите се състави на престъпления и административни нарушения.

Към настоящия момент приемането на непълнолетни лица на работа без разрешение е предвидено и като нарушение по чл. 303, ал. 3 от Кодекса на труда и се санкционира на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от същия. На базата на предоставените статистически данни от Висшия съдебен съвет за периода от 2019-а до 2025 г. в районните съдилища са разгледани едва 24 дела за престъпления по чл. 192а, от които към настоящия момент 23 са завършени, като девет – с решение или с присъда, 13 са решени със споразумение и едно е прекратено.

За периода от 2019 г. до 2024 г. по данни на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ са констатирани 835 случая на работа на непълнолетни деца без надлежно разрешение, като за тях е потърсена административнонаказателна отговорност на работодателите. Очевидно по-ефективен и пропорционален подход за противодействие на нерегламентирания детски труд е реализирането на административнонаказателната отговорност, отколкото чрез наказателната репресия, изискваща ангажиране на ресурса на прокуратурата.

Наказателното преследване препятства възможността компетентният административнонаказателен орган да наложи имуществени санкции, включително на юридически лица, при това с по-голям потенциал за събираемост, докато наказателната отговорност я носят само физически лица. Административното наказание позволява санкциониране на юридически лица, което разширява обхвата на отговорността и създава възможност за узаконяване на трудовото правоотношение със задна дата, включително чрез плащане на дължимите осигуровки, трудови възнаграждения и имуществени санкции.

Предложението за декриминализиране на деянието по чл. 272 цели отмяна на един фактически неприложим текст вследствие на измененията, направени с § 88 от Допълнителните разпоредби към ЗИД на Наказателния кодекс, с който термините „задължително заселване“ и „лишаване от право на местоживеене“ са заменени с „пробация“.

Съществуващата към момента разпоредба на чл. 272 в този вид е в противоречие и с Директива № 2004/38/ЕО, която гарантира свободното движение и пребиваване на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства. Действието на такава норма не е съвместимо с основните принципи на Европейския съюз, които осигуряват свобода на движение и установяване.

С оглед изнесеното Ви моля за подкрепа на предложения законопроект.