Докладчик Николай Братованов

Благодаря, госпожо Председател.

„ДОКЛАД

за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 51-554-01-109, внесен от Тошко Йорданов Хаджитодоров и група народни представители на 27 май 2025 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 51-502-01-20, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2025 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 51-502-01-21, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2025 г., и Законопроект за изменение на Наказателния кодекс, № 51-502-01-22, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2025 г.

На свое заседание, проведено на 18 юни 2025 г., Комисията по конституционни и правни въпроси обсъди горепосочените законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.

На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието: доцент доктор Ралица Илкова – преподавател по наказателно право и криминология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, доцент доктор Ива Пушкаровa – преподавател по наказателно право в Софийски университет ,,Св. Климент Охридски“, господин Радослав Боновски – съветник към политическия кабинет на министъра, господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“, госпожа Емилия Александрова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, и господин Александър Стефанов – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; от Върховния касационен съд: съдия Лада Паунова – заместник на председателя на ВКС и ръководител на Наказателната колегия; от Прокуратурата на Република България: госпожа Снежана Торбова – прокурор в отдел „Нормативен анализ“ във Върховната касационна прокуратура, госпожа Ралица Мравкова – прокурор в отдел „Нормативен анализ“ във Върховната касационна прокуратура, и госпожа Даниела Божкова – прокурор в отдел „Нормативен анализ“ във Върховната касационна прокуратура; и от Държавна агенция „Национална сигурност“: госпожа Грета Николова – началник-отдел в дирекция „Правнонормативна дейност“.

От името на вносителя господин Венцислав Асенов представи Законопроект № 51-554-01-109, като посочи, че предложението за допълнение на чл. 343г от Наказателния кодекс, в частта за създаване на ал. 2, съдържа два компонента. На първо място, въвеждане като законова уредба на установеното в тълкувателната практика на върховната съдебна инстанция указание, че срокът на лишаване от право да се управлява моторно превозно средство следва да е равен на срока на лишаването от свобода. Господин Асенов допълни, че на второ място се предлага въвеждане на минимален срок на наказанието лишаване от право, с който то да надвишава срока на лишаването от свобода – от една до три години, като възможността срокът на наказанието лишаване от права да надвишава срока на лишаване от свобода в рамките на трите години по чл. 49, ал. 2 от Наказателния кодекс е възприета непротиворечиво и в тълкувателната практика на върховната инстанция.

Законопроект № 51-502-01-20 беше представен от доцент Илкова, която отбеляза, че със Законопроекта се предлагат изменения в Наказателния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания в изпълнение на препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, които са от ключово значение за оценката на готовността на България за членство в Организацията. Тя допълни, че със Законопроекта се изпълняват също и препоръките от доклада от Петия оценителен кръг на Комитета на експертите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма към Съвета на Европа – MONEYVAL, както и решение на Съда на Европейския съюз.

Предлага се изменение в състава на престъплението „подкуп на длъжностно лице и чуждо длъжностно лице“ в Наказателния кодекс, както и паралелно развитие на производството срещу физически и юридически лица в едно наказателно дело при извършено престъпление в Наказателно-процесуалния кодекс. Доцент Илкова добави, че се въвеждат по-ефективни и възпиращи имуществени санкции и допълнителни неимуществени санкции срещу юридическите лица в борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма в Закона за административните нарушения и наказания.

Инкриминира се всяко използване на положението на длъжностното лице, по повод на което е приета или поискана неследваща се облага, независимо дали попада в пряката компетентност на служителя, или е извън нея. Посочи се, че се заличава изискването за предварително съгласие на длъжностното лице подкупът да бъде обещан, предложен или даден в полза на трети лица.

С предложените изменения в Наказателно-процесуалния кодекс за първи път в българското наказателно-процесуално право се въвежда принципното положение, че отговорността на юридическото лице при извършено престъпление – тероризъм, приготовление към тероризъм, пране на пари, наркотрафик, отвличане и противозаконно лишаване от свобода, ръководене и участие в организирана престъпност, длъжностно присвояване, престъпления против равенството на гражданите, изповеданията, интелектуалната собственост и други изрично изброени – ще се реализира в рамките на наказателното производство, водено срещу физическото лице, обвинено за извършеното престъпление.

Въвежда се и процесуалната фигура на заинтересованото юридическо лице, което се представлява от повереник, а в някои случаи и от особен представител – адвокат. Тя отбеляза, че производството срещу юридическото лице ще се инициира въз основа на мотивирано предложение от прокурора за налагане на санкция в приложение към обвинителния акт. Предлага се детайлна уредба на допълнителното съдържание на присъдата при участие на заинтересовано юридическо лице и на въпросите за неговата отговорност.

С измененията и допълненията в Закона за административните нарушения и наказания за първи път се регламентира възможността за образуване на производство за реализиране на отговорността на юридическото лице, създадено или използвано за тероризъм, изпиране на пари или за престъпление, извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организираната престъпност. Предвижда се търсене на административнонаказателна отговорност от юридическите лица и когато не е налице облага от извършеното престъпление.

Предлага се в областта на отговорността на юридическите лица при извършено престъпление да се предвижда възможност съдът да наложи на юридическото лице и допълнителни неимуществени санкции, като временна забрана за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки или концесии, временна забрана за участие в процедури за получаване на средства на Европейския съюз, временна забрана да се получават данъчни облекчения, субсидии и безвъзмездни средства от държавния или общинския бюджет. Предвидено е санкциите да могат да бъдат с продължителност от една до три години. Предлага се в каталога на допълнителните санкции да бъде включено и публичното оповестяване на съдебното решение по подобие на общественото порицание.

От името на вносителя Законопроект № 51-502-01-21 беше представен от доцент Пушкарова, която посочи, че една от основните цели на Законопроекта е създаването на нова глава в кодекса с наименование „Тероризъм“, като е предвидено в нея да се инкорпорират всички престъпни състави, свързани с тероризма, определени като такива в международни и европейски актове, по които Република България е страна.

Предложенията имат за цел да изпълнят препоръките в доклада от Петия оценителен кръг на MONEYVAL – Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари към Съвета на Европа, от 18 май 2022 г. Доцент Пушкарова добави, че това е важно и за изваждане на България от сивия списък на FATF – Групата за финансово действие. Цели се и цялостно усъвършенстване на Наказателния кодекс с оглед подобрена защита на българското общество и икономика срещу престъпността.

Предлага се в новата глава да се инкорпорират всички престъпления с терористичен характер. Тя допълни, че главата „Тероризъм“ е разделена на два раздела, като първият обхваща същинските терористични престъпления, криминализиращи самите терористични действия, а вторият обхваща несъщински терористични престъпления, които се отнасят до по-ранни подготвителни етапи, както и прояви, свързани със застрашаване с тероризъм. Предвижда се и допълнителна разпоредба относно допълнителните наказания и режима на отнемане на имущества, предназначени за терористична дейност.

Законопроект № 51-502-01-22 беше представен от доцент Илкова, която отбеляза, че със Законопроекта се довършва започнатата през 2023 г. законодателна реформа по отношение на налаганите санкции за престъпленията „обида“ и „клевета“ в изпълнение на поредица постановени от Европейския съд по правата на човека осъдителни решения срещу България за нарушения на свободата на изразяване на мнение. Предлага се минималното наказание за престъплението „обида“ да се намали от 1000 на 500 лв., а минималното наказание за престъплението „клевета“ – от 3000 на 1000 лв. С промените се поправя наличният дисбаланс в предвидените наказания в основните и квалифицираните състави на двете престъпления и оставят на съда широка възможност за преценка при индивидуализацията на санкциите. В заключение, доцент Илкова допълни, че се изменя и Разпоредбата на чл. 144б, ал. 1 от Наказателния кодекс, с която през 2023 г. бе криминализирано деянието „изтезание“, което, от своя страна, ще доведе до пълното изпълнение на международноправните ангажименти на Република България, свързани с Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

По Законопроект № 51-554-01-109 има постъпило положително становище от Прокуратурата на Република България и отрицателно от Върховния касационен съд. Законопроектите съответстват на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В изпълнение на разпоредбата на чл. 73, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на обсъждането на законопроектите на първо гласуване се проведе и тяхното публично обсъждане.

В обсъждането на Законопроектите взеха участие народните представители Цвета Рангелова и Николета Кузманова. Госпожа Рангелова посочи, че от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепят предложените законопроекти, като между първо и второ гласуване ще направят предложения за тяхното прецизиране.

Госпожа Николета Кузманова отбеляза, че от парламентарната група на „Има Такъв Народ“ са последователни в своите действия по отношение на законодателните си инициативи, като счита, че създаването на уредба в особената част за престъпленията по транспорта, с което се определя минимален и максимален срок, с който лишаването от права следва да надвишава срока на лишаването от свобода от една до три години, позволява съдът да индивидуализира наказанието по правилата, установени в общата част за всеки конкретен случай, и би се постигнал много по-сериозен превантивен ефект.

В резултат на проведеното обсъждане Комисията по конституционни и правни въпроси с:

- 12 гласа „за“, от които 4 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 3 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 2 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, 2 от парламентарната група на „Има Такъв Народ“ и 1 от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ, 2 гласа „против“ от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ и 1 глас „въздържал се“ от парламентарната група на ПП МЕЧ, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 51-554-01-109, внесен от Тошко Йорданов Хаджитодоров и група народни представители на 27 май 2025 г.;

- 14 гласа „за“, от които 4 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 2 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 3 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ и 2 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, 2 от парламентарната група на „Има такъв народ“ и 1 от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ, 2 гласа „против“ от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ и 1 глас „въздържал се“ от парламентарната група на ПП МЕЧ, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 51-502-01-20, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2025 г.;

- 14 гласа „за“, от които 4 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 2 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната –Демократична България“, 3 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ и 2 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, 2 от парламентарната група на „Има Такъв Народ“ и 1 от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ, 2 гласа „против“ от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ и 1 глас „въздържал се“ от парламентарната група на ПП МЕЧ, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 51-502-01-21, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2025 г.; и

- 13 гласа „за“, от които 4 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 2 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 3 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 2 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ и 2 от парламентарната група на „Има Такъв Народ“, 3 гласа „против“, от които 2 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ и 1 от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ, и 1 глас „въздържал се“ от парламентарната група на ПП МЕЧ, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Наказателния кодекс, № 51-502-01-22, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2025 г.“ Благодаря.