Димитър Гърдев

Уважаеми колеги! Точно поради непознаването на методологията и на начина на работа се получават и такива дискусии, и такива въпроси. Европейските парламенти, както споменах, чрез своите европейски комисии във форма КОСАК имат право на предложения. Също така имат право на парламентарни резерви. Когато се съберат една трета от парламентите на Европейския съюз, имат право да променят и да задължават Комисията да преразгледа своите предложения, дадох примери кога това се е случило.

Има така наречената процедура по жълт картон. Процедурата дава възможност на националните парламенти да отправят официални възражения, когато смятат, че дадено законодателство или предложение на Европейската комисия не съответства на принципа на субсидиарност. Ако достатъчно на брой национални парламенти изразят така наречените резерви, парламентарни резерви, Комисията е задължена да преразгледа предложението си. Отговарям точно на въпроса. Комисията може да продължи и със законодателството след преразглеждането, но трябва да обоснове решението. Ето по този начин имаме възможност да влияем върху работата, но първо трябва да сме приели Програмата. Ако не сме приели Програмата, ако решите да отпадне определена точка, нямате право да се изказвате, нямате право да давате предложения.

Самият договор за Европейския съюз – чл. 5, § 3: „Съгласно принципа на субсидиарност в области, които не са от изключителна компетентност на Съюза, Съюзът действа само доколкото е степента, в която целите на предлаганото действие не могат да бъдат постигнати достатъчно добре от държавите членки.“ Протокол № 2: „Относно прилагането на принципа на субсидиарност и пропорционалност урежда процедурата и за праговете за проверка на субсидиарността.“ Роли на националните парламенти: „Всеки национален парламент разполага с 2 гласа, които се разпределят, както следва: при еднокамерни системи – 2 гласа, при двукамерни – 1 глас.“ Прагове и процедури. Срокове: „Националните парламенти разполагат с 8 седмици от датата на изпращане на законодателното предложение, за да представят мотивирано становище до Комисията.“ Ето го начина! Прагове: „Жълт картон: една трета от гласовете. Комисията трябва да преразгледа предложението и да представи обосновка.“ Оранжев картон: „Обикновено мнозинство от гласовете. Само за предложение по обикновената законодателна процедура. Комисията трябва да преразгледа, ако реши, и да продължи, процедурата. Европейският парламент и Съветът гласуват относно съответствие с принципа на субсидиарност.“

Какво следва след жълт картон? След като прагът бъде достигнат, Комисията преразглежда предложението. Тя може да оттегли предложението, да го измени, да го запази без промяна. Дадох и примери как и по какъв начин това се е случвало. Но за да имате тази възможност, трябва да участвате в процеса.

Искам да обърна внимание и на още нещо. Имам чувство, че не се прави разлика между законодателни и незаконодателни инициативи. Това за ЛГБТ е незаконодателно.

Също – говоря на господин Чорбов, политиката по образование е национална политика, господин Чорбов. Всяка една държава – и така и трябва да бъде, има право да определя програмите, начина, по който да образува своето общество, да обучава своите младежи. Така че това, слава богу, все още не може никой да ни го спусне отгоре. Благодаря.