Петя Цанкова

Благодаря Ви, госпожо Председател.

Уважаеми дами и господа министри! Госпожо Катинчарова, явно малко урок по отношение на това какво е вот на недоверие и как той може да се използва като сериозен инструмент на парламентарната демокрация. Безспорно, когато се използва безотговорно – с кухи мотиви, без алтернативи, извън политическия контекст, той се превръща наистина в един евтин инструмент за шум. Точно това наблюдаваме днес. Четвърти вот, внесен още преди гласуването на третия вот. Това само по себе си е признание за политическо безсилие не само на аргументите, но и на самата опозиция.

Говорите за екологична катастрофа, а всъщност описвате една система, в която институциите работят, и то в рамките на закона. Цитирате примери, които не доказват бездействие, а точно обратно – демонстрират държавна активност и институционална реакция.

Къде видяхте вот на недоверие и основание за това? Да, в България има екологични проблеми – незаконни сметища, замърсен въздух и водни кризи. Но те няма да бъдат решени с вот на недоверие на всеки шест седмици. Ще бъдат решени със закони, с реформи и с усилия от всички парламентарни групи. Не с политически димки, целящи и новинарски заглавия, и присъствие в социалните мрежи.

В мотивите си основно се позовавате на случаите от област Пазарджик. Като народен представител и дългогодишен общински съветник от въпросната община Септември, аз заявявам категорично: това не е нов казус, това не е инцидент и със сигурност не е плод на днешното правителство. Защото това е дългогодишен проблем, по който съм работила и подавала сигнали към държавните институции и прокуратурата. РИОСВ – Пазарджик, е реагирала по всички сигнали, включително след репортажа по Канал 3 в началото на тази година. Организирани са проверки, установени са нарушения, издадени са предписания, наложени са глоби. И забележете, за тежките случаи са сезирани и ДАНС, и прокуратурата. Изпратени са сигнали до РЗИ, Басейнова дирекция, Областна администрация – Пазарджик, и ВиК. Това ли е бездействие на държавните институции според Вас? При проверки се установява нерегламентирано изхвърляне на отпадъци от общински камиони, включително с възможна общинска съпричастност. И тук идва истината, която се опитвате да прикриете – че местната власт носи пряка отговорност. А когато тази власт е пряко ангажирана в нарушенията, то проблемът не е в Министерството на околната среда и водите, нито в премиера Росен Желязков и неговия кабинет. Проблемът е в местната безнаказаност, която някои от Вас очевидно удобно премълчават.

Спадът в количеството депонирани отпадъци в община Септември между 2021 г. и 2024 г. не е резултат от успешно управление, а от неясна и потенциално незаконна схема за укриване на отпадъци, това вече е в компетенцията на прокуратурата. И тук следва да задам логичния въпрос: ако институциите са пасивни, защо подават сигнали, защо правят проверки, глобяват, съставят актове? Ако държавата не действа, защо РИОСВ сезира прокуратура и ДАНС? Истината е, че държавата работи, но в рамките на правомощията, които ѝ дава законът. И тук идва нашата роля на законодателната власт. Само че Вие, уважаеми колеги инициатори на вот, не сте внесли нито едно законодателно предложение. Нито едно! Къде са Вашите проекти за промени в Закона за управление на отпадъците? Къде са предложенията Ви за повишаване на санкциите за даване на повече правомощия на РИОСВ за контрол върху общинските дела? Няма ги, защото Вие не знаете, че ролята на опозицията е да бъде градивна и да има своите алтернативни предложения.

Затова, уважаеми колеги, днес нека да кажем ясно: проблемът с незаконните сметища няма да се реши с обвинения, а с контрол. РИОСВ и МОСВ работят в рамките на закона. Ако искате повече от тях, променете Закона. Вотът на недоверие няма да заличи нито едно сметище, ще заличи само авторитета на парламента, когато се използва безотговорно.

Призовавам Ви да отхвърлим този вот, не защото проблемите не съществуват, а защото Вие, колеги от ВЕЛИЧИЕ, не предлагате нито едно реално решение. А България има нужда не от кресливи вотове, а от последователна и отговорна работа.

И в заключение, нека да подчертая, че опазването на околната среда е отговорност, която лежи не само върху институциите и бизнеса, но и върху всеки един от нас, гражданите. Само със съвместни усилия на държавните институции, отделните общности и човешкото самосъзнание можем да съхраним природата и да живеем в здравословна и устойчива среда. Благодаря Ви.