Тома Биков

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Парламентарната група на ГЕРБ-СДС разглежда приемането на България в еврозоната като исторически момент, който едновременно завършва процеса на европейската интеграция на страната и слага началото на нов етап в нейното развитие. През последните 35 години три поколения българи положиха всички усилия да върнат България в нейния дом, какъвто винаги е била европейската цивилизация. Пълноправното членство на България в Европейския съюз беше една от основните цели, които българското общество си постави веднага след рухването на тоталитарния режим.

Наред със съхраняването на гражданския мир, преминаването от тоталитарна към демократична политическа система и изграждането на функционираща пазарна икономика, членството ни в Европейския съюз беше сред онези национални консенсуси, чиято енергия стоеше в основата на българското движение в последните 35 години. Днешният момент е исторически. Той стои отвъд злободневието на дребните политически противопоставяния и конюнктурните партийни сметки. Той завършва исторически процес, който започна на площадите през зимата на 1989 г. и премина през дълбоки икономически, социални и културни промени. Много от тези промени бяха съпътствани от тежки кризи, за които беше платена висока цена от голяма част от българските граждани.

Този сложен исторически процес беше белязан от редица грешки, но последователността по отношение на европейската интеграция на България оставаше неизменна цел за всички правителства и парламенти, които управляваха страната от 1990 г. насам, както и за президентите Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев. Днес тази цел е постигната и заслугата за този успех е на всички дейци на българския политически и обществен живот, които през последните 35 години създадоха, участваха и поддържаха съществуването на европейския консенсус.

Уважаеми колеги, успешно е онова общество, което си поставя високи, но реалистични цели и е в състояние да ги постига. Дългата българска история познава моменти на исторически успехи и на исторически провали. Това, което разграничава успеха от провала в една национална история, е възможността или невъзможността да постигнеш определена голяма цел, която сам си си поставил. Затова за нас приемането на България в еврозоната е не само исторически успех, но и възможност за по-високо национално самочувствие и по-голяма увереност в собствените сили.

Като основна политическа сила ние от ГЕРБ-СДС поехме огромния риск да участваме в правителство на малцинството, сложна вътрешнополитическа и геополитическа ситуация, като още при съставянето на кабинета поехме ангажимент за приемане на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. Днес можем да кажем, че този наш ангажимент е изпълнен формално, но усилията за плавното и безпроблемното приемане на еврото тепърва предстоят.

Благодарим на всички онези 171 народни представители, които с подписите си декларираха подкрепата си за членството в еврозоната и по този начин заявиха ясно наличието на силна политическа воля за завършване на интеграционния процес на България във всички структури на Европейския съюз. Убедени сме, че нашите усилия не са напразни и ще създадат редица възможности за следващите поколения, за да отговорят те по свой начин на предизвикателствата, пред които неизменно ще ги изправя историческото движение.

Уважаеми колеги, приемането на България в еврозоната е нов етап в развитието на страната ни. И ако целите, които си поставиха българите през 1990 г., днес са факт на действителността, то от нас се очаква да поставим нови големи цели пред обществото, които да генерират съгласие и последователност при осъществяването им. Ние се отнасяме с уважение към онези гласове, които днес проявяват своя скептицизъм по отношение на еврозоната и дори към членството на България в Европейския съюз. Държим да подчертаем обаче, че този скептицизъм също е симптом за принадлежността на българското общество към Европа, както и за утвърждаването ни като демократична страна, която споделя идеите на свободата на словото, плурализма и толерантността към различното мнение.

Парадоксално, но е факт, че съществуването на този скептицизъм е феномен преди всичко на европейската принадлежност. Той съществува във всички европейски страни, а публичният дебат по подобни големи теми е невъзможен в друго цивилизационно пространство. Затова може би неосъзнато, но все пак последователно скептичните гласове са неизменна част от европейската идентичност и от нейната плътност. Отговорът на въпроса дали членството в еврозоната ще направи българските граждани по-богати, а България по-силна, зависи от всички нас като общество и от готовността ни заедно да полагаме последователни усилия за това.

Пълноправното членство в Европейския съюз не е нито краят на историята, нито е завършекът на утопичен възглед, според който оттук нататък проблемите ще спрат да съществуват. Европейският съюз не е осъщественият мит за построения социализъм. Той е факт на действителността и като такъв има и ще продължи да има своите предизвикателства, несполуки и трудности. Като политици ние сме призвани да отчитаме фактите, рисковете и количеството на обществените усилия, които трябва да се положат за решаването на един или друг проблем. Затова реализмът и правилната самооценка, а не опиянението на ентусиазма трябва да бъдат водещи при взимането на важни решения, пред които ще продължим да се изправяме оттук нататък.

Географски България е позиционирана като гранична зона на европейската цивилизация спрямо ислямския свят и като център на Балканския полуостров, от когото до голяма степен зависи стабилността на региона. Във времена на геополитически сътресения, сблъсък на цивилизации и преначертаване на национални и цивилизационни граници, тепърва нашата география ще формулира и историческите ни задачи. От тази гледна точка пълноправното ни присъствие в рамките на западната цивилизация не е даденост, а е плод преди всичко на българското историческо усилие, което започва в началото на 19 век и продължава и до днес. Със сигурност това усилие трябва да продължи и занапред.

Уважаеми колеги, всеки политически деец остава в историята с това, което е направил, а не с това, което не е направил. Днес всички ние можем да се поздравим със съпричастността си към един значим исторически факт, който ще влияе на живота на поколения българи. Историческата оценка за този факт ще бъде дадена след десетилетия. Това, което е сигурно обаче, е, че след време никой няма да си спомни какво сме искали да направим или да не направим. Ще остане само онова, което в действителност сме направили. Много скоро ще останат забравени всекидневните ни конюнктурни спорове, скандалите на деня, тактическите ни партийни движения, личните ни преживявания и трудности. Редица от темите, които ни се струват изключително важни днес, ще се окажат нечути и неразбрани от бъдещите поколения.

Фактическото завършване на цял един етап от българското движение в историята, което ще се случи през следващата една година, обаче със сигурност ще се нареди сред важните исторически моменти в българската история. И това, бъдете сигурни, ще се помни, защото днес имаме всички възможности да сме равни с другите европейски народи и само от нас самите зависи дали ще отстояваме и пазим това равенство. Бог да пази България! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)