Николай Радулов

Госпожо Председател, колеги! Ние отново разискваме един проблем, когато вместо да погледнем на нещата с висшето образование нашироко, чакаме да се случи нещо, което да предизвика недоволство в гражданите и тогава да действаме реактивно – да почнем да го поправяме.

Когато се е определял начинът, по който се отделят средства за студентите, които са държавна поръчка, никой не е помислил за това, че комбинацията от формули ще въздейства върху тези средства, които трябва да платят хората, които искат да учат, без да са държавна поръчка, тоест да са на свободно обучение, на платено обучение. Затова се получава тоя нонсенс и той е резултат от това, че не се съобразяваме при изготвянето на такива закони с демографската криза. Висшите учебни заведения нарастват – над 50 са общо, 37 държавни учебни заведения са, което води до състезание по отношение на това как да бъдат привлечени повече студенти, независимо дали са платено обучение, или държавна поръчка.

Всъщност платеното обучение в държавните висши учебни заведения е нонсенс. Защото те трябва да готвят кадри, които са планирани, които са необходими на държавата, и когато се разрешава платено обучение, това вкарва в университетите средства, които всъщност позволяват държавните учебни заведения да получават повече средства в сферата на образованието, отколкото е предвидено в средствата, които държавата им отпуска. Тоест те искат да имат академична автономия и едновременно с това да получават едно сериозно субсидиране от държавата и това поражда този нонсенс.

Сега видяхте, че тази формула води до гигантски средства, изравнявайки със средства, които държавата дава за един студент държавна поръчка и ние трябва да направим сега какво? Да променим формулата. Това няма да е продуктивно, още повече че днес вече вследствие на промените в законите преподавателите в държавните висши учебни заведения получават повече, отколкото тези в частните.

Трябва да се разберем: частни ли са учебните заведения, или държавни? Ние от МЕЧ сме против това държавните учебни заведения въобще да поемат такива поръчки, тоест извън държавната поръчка да имат свободен прием, защото това довежда до редица допълнителни проблеми, например проблемът на ниското вход/изходно ниво. Това е проблем, който съществува и при частните университети, но те са частни и просто контролът там трябва да бъде завишен.

Пак гледаме един закон, свързан с някакъв частен случай. Ние трябва да подложим на широко обществено обсъждане Закона за висшето образование, защото там има и много други проблеми. Например проблемите, свързани с акредитацията, и проблемите, свързани с хабилитираните специалисти преподаватели. Идеята – до 65 години те да могат да преподават на редовен договор, след това да имат 3 години, продължение всяка година поотделно, води до много сериозен дискомфорт и дисбаланс вътре в самите департаменти или катедри, зависи кой как си е структурирал висшето учебно заведение.

В крайна сметка сега, в момента, имаме много хора, които поради това изискване за 65 години и трите допълнителни години, излизат от състава на хората, които участват в процеса за акредитация. И ще има висши учебни заведения, които много трудно ще се акредитират.

Ето това е сериозен проблем и според мен трябва да се работи по отношение на това да достигнем западните университети. Там до 75 години хабилитираните работят на редовен трудов договор. Аз считам, че тук е напълно възможно, това се направи до 70 години.

И друг един въпрос, който е много важен, е посещаемостта на учебните заведения. Нашите студенти, особено от тези в платеното обучение – независимо в частни или в държавни учебни заведения, ходят и работят по време на процес, в който би трябвало те да са участници. Това също трябва да се регламентира и според мен да се изисква поне 50% посещаемост.

Изобщо ние някак си гледаме много важни закони за развитието на държавата на парче, а трябва да има широко обществено обсъждане с участие на младежи, с участие на икономисти и чак тогава да искаме някакво конкретно генерално решение.

Ние специално няма да поддържаме този проектозакон, защото смятаме, че е частичен и несправедлив, но надявам се, да има друг проект за закон, който да обхваща всички тия проблеми. Благодаря.