Искра Михайлова-Копарова

Благодаря Ви, господин Председател.

Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата, за да изразя позицията на „Движение за права и свободи – Ново начало“ по предложения законопроект, като в самото начало заявявам, че ние ще подкрепим Законопроекта с условие, че той ще претърпи промени между първо и второ четене, тъй като считаме, че във варианта, в който е предложен сега, той не отчита позицията на Съвета на ректорите в Република България, който след сериозен анализ си е направил труда да информира както Министерството на образованието, така и парламентарните групи в Народното събрание и всички, които са заинтересовани от проблема във висшето образование. Това е първата причина, според която считаме, че трябва да има промени между първо и второ четене.

Втората причина е това, че за пореден път в Народното събрание се гледа Законопроект, който не е минал обществено обсъждане, по всяка вероятност времето е причината за това, но това е много сериозен симптом на създаване на регулации в кабинети в пълна изолация от тези, които са заинтересовани от прилагането на такива законодателни мерки. Това е тенденция, която според нас трябва да бъде спряна.

На трето място, искам да споделя нещо, за което не стана дума по време на дебата досега. Това е, че българското висше образование, българските университети – и държавни, и частни, в момента участват в един глобален пазар на образование. Няма как да не го признаем. Да, за образование не е много прилично да се говори като за услуга или за пазар, но е така. Това е световна индустрия, която привлича както ресурс, така и обезпечава и гарантира икономическото и социалното развитие на всички страни по света.

Неслучайно още от времето, когато България се присъедини към програмите на Европейския съюз „Еразъм“ примерно във висшето образование, ние изпитвахме сериозни проблеми и затруднения при дефинирането на програми, които да могат да бъдат конкурентни на този глобален пазар – тогава европейският само. Изпитвахме затруднения в предлагането на обучение на чужди езици, изпитвахме затруднения в предлаганите условия на обучение и използваната техника, материали, включително и програми за обучение. Но това бяха минали години, сега сме в друга ситуация.

Очевидно проблемът, по който дискутираме днес, не е от вчера. Очевидно преди няколко години – и последно преди година, са взети решения, които ни докарват до състоянието, в което сме в момента. И очевидно липсата на диалог и дискусия със заинтересуваните е довело до това, че ние днес разрешаваме конкретна тема. А темата е една и тя е изключително важна. Дали ще вземем решение днес е важно, за да подкрепим българските университети, държавните университети и съответно и цялата система на висшето образование – това е първото.

Второто, да ги подкрепим в какво? В техните усилия да подготвят кадри, да бъдат конкурентни в глобалния пазар на образование в света и да имат предвидима и устойчива перспектива за тяхното развитие и студентите, които учат в тях. За да бъдат конкурентни университетите, те трябва да предлагат качествено обучение на адекватна на качеството цена. В момента ние виждаме, че се предлагат такси за платено обучение в държавните университети, които са съизмерими с таксите на повечето университети в Европа. Да не говорим, че за някои от специалностите у нас е малко по-скъпичко вече според предложените такси. Къде поставяме ние нашите университети? Конкурентни ли са? Едва ли!

Това е доста по-дългосрочно от закрепването на бюджета за тази година и плащанията във висшите училища. Доста по-дългосрочно трябва да разсъждаваме на тема – какви специалности, на каква цена предлагаме ние на хората, които искат да се обучават в България и които биха останали да работят в България.

Ние прекрасно знаем заедно с Вас, колеги, колко са хидроинженерите в България; че не можем да решим проблемите с безводието, като нямаме хидроинженери.

Колко годишно завършват, господин Министър? 15 от необходимите 150 годишно – 10%. Колко са инженерите технолози? Колко са инженерите в другите специалности? Колко са хората, които биха могли да продължат – съгласна съм, колеги – да работят в България? Ние имаме проблем. И точно за тези специалности, точно за тези специалности, при ограничения брой държавна поръчка, ние увеличаваме критично таксите за платено обучение, като казваме: ами ходете, учете където искате. Това определено не е дългосрочен подход.

Ако България решава да стъпи на пътя на прогресиращо ново икономическо развитие, изкушавам се да кажа – ново начало за развитието си, ако България има такива намерения, България трябва да инвестира в образованието. България трябва да направи такива регулации във висшето образование, че да гарантира специалисти, да им даде добри условия, да им даде добро образование, да даде добро качество на хората, които са завършили висше образование в България. Това е задачата!

Днес това е едно парченце. Пак правим една кръпка върху нещо, което трябва да бъде разгледано из основи и да бъде подобрено. В такъв смисъл, отново повтарям, ние ще подкрепим Законопроекта с условие, че искаме да видим между първо и второ четене предложенията на Съвета на ректорите, реализирани в текстовете на Законопроекта, който ще влезе за второ четене.

Още една тема, която тук се споменава от много от колегите, това са правата на студентите, на младите хора от България, които са решили да учат. На тези, които са решили да учат специалности, които не са толкова привлекателни. На тези, които са решили да учат второ висше образование, но естествено, по закон нямат право то да е от държавна поръчка – то е платено. Те са решили. Ние ги поставяме в условие таксата им да скочи 2, 3, 4, 5 пъти по средата на обучението или в края на първата година, преди втората година.

Категорично заявявам, че държавническата политика в подкрепа на младите хора трябва да намери измерение във всяка една стъпка на държавата, включително и в определянето на тези такси! Необходимо е да мислим и от тази гледна точка, не само да запълваме дупките в системата и нейното финансиране.

Нека да не забравяме, че ако тази система функционира, тя функционира, защото в нея учат млади хора. Посланието, което ние даваме към тези млади хора, не само предизвиква техните протести, то обезсмисля тяхното ангажиране с бъдещето на България. Ако ние нямаме отношение към бъдещето на страната ни, то как да очакваме от младите хора?! Ние ги поставяме в ситуация да си тръгнат. И това е много по-дълга, много по-отговорна задача!

Това е задача за ново начало, господин Министър. И ако ние искаме да направим новото начало в България реално, нека подкрепим студентите в техните искания, нека приложим разумни мерки в Законопроекта между първо и второ четене, така че решението днес да не е само една кръпчица, а да бъде част от стратегия за ново начало в българското образование! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „ДПС – Ново начало“.)