Людмила Илиева

Благодаря Ви, госпожо Председател.

Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Въпросът, който поставям днес пред Вас, касае изпълнението на мерките по Плана за засилване на ролята на здравното образование в българското училище. През 2023 г. Министерският съвет прие План за засилване на ролята на здравното образование в българското училище. В мотивите към Плана се подчертава, че училището носи отговорност не само за опазване на здравето на децата и младите хора, но и за изграждане на система от знания, умения и позитивни нагласи за здравословно поведение у всеки ученик. Затова психическото и физическото благополучие следва да се превърнат в основен приоритет на общообразователната подготовка.

Световната здравна организация определя жизнените умения като комплекс от психосоциални компетентности и междуличностни способности, които помагат на хората да вземат информирани решения, да решават проблеми, да мислят критично и креативно, да общуват ефективно, да изграждат здравословни взаимоотношения, да проявяват емпатия и да управляват живота си по здравословен и продуктивен начин. Въпреки че здравното образование е сред ключовите компетентности, които българското училище следва да предоставя, съществуват и значителни предизвикателства. Основните затруднения са свързани, от една страна, както с потребностите на младите хора от развитие на жизненоважни умения, така и с подготовката на учителите за прилагане на подходи, насочени към личностното и социално развитие на учениците.

Съгласно българското законодателство училището е среда, в която децата трябва да развиват своето емоционално, интелектуално, социално, духовно-нравствено и физическо благополучие. Това е заложено да се постига чрез изграждане на система от знания, умения и здравословни нагласи. В този контекст здравното образование не бива да се свежда единствено до превенция на заболявания, а следва да насърчава личната отговорност за здравето през цялата образователна и социална подготовка. Планът, който цитирах преди малко, съдържа анализ на действащата нормативна уредба, от една страна, на следващо място, текущото здравословно състояние на българските ученици и на трето, стъпките за реализацията по този план в периода 2023 – 2027 г.

Приемам, че този план действително има съществена роля върху цялата образователна система. От ключово значение е той не просто да бъде отчетен като приложен, а да доведе до реални, и при това позитивни, резултати. Подрастващите поради своята жизнена незрялост са особено уязвима група, поради което тяхното здравно образование следва да бъде приоритет както на законодателната, така и на изпълнителната власт.

Съществен аспект на отговорното отношение към здравето е превенцията на употребата на наркотични вещества, тютюнопушенето и консумацията на алкохол. В тази връзка една от основните цели на този план е повишаване ефективността на здравното образование в училище. Приета е Пътна карта, която предвижда, че ще се вложат образователни ресурси, насочени към превенцията на тютюнопушенето, консумацията на алкохол и употребата на наркотични вещества. Считам, че това е един много тежък бич, за съжаление, сред нашето общество, което ме мотивира да Ви задам следните въпроси, господин Министър.

Извършвани ли са междинни анализи или други форми на мониторинг за постигнатите до момента резултати по тази цел, а именно повишаване ефективността на здравното образование в училище, като припомням, че периодът на тази програма е от 2024 г. до 2026 г. В частта „Разработване на образователни ресурси, насочени към рисковете от тютюнопушене, консумация на алкохол и употреба на наркотици“, ако Вашият отговор е позитивен, аз Ви питам: как оценява Министерството на образованието и науката приложения до момента подход – той адекватен ли е и води ли до целения резултат? Благодаря Ви.