Калин Стоянов

Благодаря Ви, госпожо Председател.

Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! След като разбрахме, че има колеги от ПП-ДБ, които внасят предложения, чрез които ще измерват разстояние на око, предполагам, че имат и някакви други способности, примерно да измерват на око скоростта. Ако има такива, нека да освободят парламента от своето присъствие и да заповядат като пътни полицаи, да ги улеснят, за да измерват скоростта на око.

И сега, сериозно. Действително, Законът за движението по пътищата... (Реплика от народния представител Мартин Димитров.)

Да, Вашият колега, който направи изказване, каза, че щяло да се мерят разстоянията от 300 м на око. (Реплика от народния представител Мартин Димитров.)

Ами, да сте били тук, да сте чули.

Действително, Законът за движението по пътищата е един от най-често изменяните закони. Това е факт безспорен. Темата обаче за пътната безопасност би следвало този път да обедини всички нас независимо кой от коя политическа структура е и независимо от това, че живеем във времена на действително тежко разделение помежду ни.

Искам да напомня още един факт, който е доста важен според мен. Повечето от предложенията, направени от Министерския съвет, са предложени още през лятото на 23-а година, тогава, когато аз бях министър на вътрешните работи. За съжаление обаче, тогава изготвеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата тежко катастрофира в бюрото на Асен Василев – великият финансов министър, който в продължение на 8 месеца не разписа финансовата обосновка по Законопроекта и той не продължи по пътя си, за да стигне до пленарната зала. Наложи се да потърся съдействието на тогавашния вицепремиер госпожа Габриел, която няколко пъти, след като проведе разговор с него, той благоволи и разписа тази финансова обосновка, но това се случи, ако не ме лъже паметта, януари или февруари 24-а, и за съжаление, малко по-късно така наречената сглобка се сгромоляса и затова в момента сме в изходно положение, но днес реално ще завършим този процес по приемането на Закона за движението по пътищата.

Действително в Законопроекта имаше множество предложения – знаем, имаше Временна комисия, отделно в другите комисии се обсъждаха предложения, непрекъснато идваха такива. В крайна сметка голяма част от тях бяха припознати. Всички предложения и изменения, които в момента се правят, те са свързани както по отношение на контрола, така и по отношение на санкциите, не на последно място и по отношение на събираемостта.

По отношение на контрола примерно, както стана ясно, в борбата срещу пътния травматизъм влизат вече и камерите на общините, което според мен е много добро средство за борба с този проблем, отделно от което имаме вече и средната скорост при толкамерите.

Тук искам да поясня някои особености по отношение на измерването на средната скорост, поне това, което аз знам и което е коментирано назад във времето. Казвайки, че ще имаме средна скорост с толкамери, това не означава, че абсолютно цяла България ще бъде опасана по този начин и навсякъде ще се измерва тази средна скорост. Идеята, която беше коментирана, предполагам, че все още е такава, колегите от МВР могат да го потвърдят или да го отхвърлят, е камерите на толсистемата да бъдат използвани на магистралните отсечки – да се подберат 50 до 60 магистрални отсечки, в които скоростта е една и съща. Няма как да мерим средната скорост там, където имаме – тук караме с 60, след това е разрешено с 90, ама не – сега пак е с 60. Там не може да измерим средната скорост. Идеята е толкамерите да бъдат използвани на магистралните отсечки, на всички останали пътища, както каза и господин Костадинов с неговия пример – между Бургас и Варна, там трябва да наблягаме само и единствено на стационарни, мобилни и преносими камери. Това е, което аз знам, не знам дали в момента е така.

Мисля, че сега ще се приеме в Закона това да можем да мерим средната скорост, но впоследствие ще бъде изчистена тази техническа част. Предполагам, че все още така стоят нещата. Повтарям, измерването на средната скорост с толкамери да бъде по конкретни магистрални отсечки.

Искам да изкоментирам и предложението на господин Божанков, за което действително доста се говори в пространството, а именно, когато имаме тестове за наркотици, при които примерно не е излязла пробата в рамките на 72 часа, да се връщат документите на шофьорите. Това според мен е една поредна мярка само и единствено в полза на нарушителите – за съжаление.

Нека да приемем вариант, при който – да, прави му се, установява се наличието на наркотици, взимат му се документите, минават 72 часа, нямаме експертиза, връщат му се документите и той на втория, третия ден допуска също такова нарушение. Да стигнем и още малко по-далеч – на третия, четвъртия, петия ден той убива човек на пътя. Какво правим тогава, ако след време излезе така, че първия път, когато е бил спрян и санкциониран по този начин и са му върнати документите, пробата му излезе положителна? На чия съвест ще тежи тогава това нещо?

Честно да Ви кажа, очаквах малко повече по отношение на алкохола. Знаем, че алкохолът и наркотиците при шофьорите са действително огромен проблем. Аз лично, по мой спомен, бях единственият, който гласува във Временната комисия за нулева толерантност по отношение на алкохола. Има държави в Европа и не само в Европа, където това нещо го има. Ние сме в ситуация, в която доста жертви на пътя – на едни от челните места сме, така че при нас трябват много тежки и рестриктивни мерки и аз считам, че това беше една такава.

Много хубаво обаче, че отпадна едно предложение, което мисля, че мина на едната комисия, в другата го отхвърлиха, а именно – всички знаем, че от 0 до 0,5 нямаме наказание, от 0,5 е административно, над 1,2 е престъпление. Прокара се идеята за новите шофьори и професионалните шофьори да важи от 0,2 нагоре. Абсолютна глупост! Пак, много добре, популистко изказване на тези, които го предлагат, но хората, които седят там горе, могат да Ви кажат какво означава това нещо – тотална щета. Технически неиздържано, нещо, което… хора, които никога не са се занимавали с тая дейност, само те могат да го предложат. В момента, в който това се предложи и мина, на мен ми звъннаха много от тези, които правят експертизите и казаха, че това нещо е безумие. А именно, ти ако установиш някой с 0,3 промила алкохол и той е в града, и има 45 минути да даде кръвната проба, в момента, в който изтекат тези 45 минути, той вече е паднал на 0 – 0,1. Така че, това е поне едно хубаво нещо. Вариантът там е един или 0 за всички, или 0,5, както е в момента. Това е моето мнение. Мисля, че единият от вариантите остава по този начин.

Другото, което на мен много ми се искаше, е да се наложат доста тежки мерки по отношение на така наречените нови шофьори. За съжаление обаче, това нещо не се случи. Статистиката, до последно, която аз контролирах по някакъв начин, в друго качество, което съм заемал, беше такава, че голяма част от тежките пътнотранспортни произшествия са именно причинени от нови шофьори. Много голяма част от тях са и самостоятелни такива, но те са тежки, с много тежки последици.

Аз лично очаквах, че по отношение на тях ще има доста повече мерки. Няма да се спирам на причините за това, какви са причините за това, защо са тежки транспортните произшествия с новите шофьори – дали е възпитанието, дали е самооценка някаква, дали е липсата на добро обучение, фактът е факт. Голяма част от тежките пътнотранспортни произшествия са от новите шофьори. Там именно ставаше въпрос за следното: да се наложат ограничения по отношение на мощността на автомобила, да се наложи задължението известен период от време този нов шофьор да управлява с придружител, отделно от което имаше предложение и тези нови шофьори в определен период от време да има забрана да управляват в тъмната част на денонощието – от 22 до 6 часа. За съжаление обаче, това не се случи. И точно един пример е това, което се случи онзи ден – нов шофьор с точно една година стаж, малко след един часа в полунощ уби трима човека, които дори не се намираха на пътното платно. Ето това е огромна трагедия и показва, че именно това, което се е предлагало, и един човешки живот да спасим, той ще има ефект. И тук обаче лошото е, че за пореден път ние видяхме доста цинични и несправедливи решения на съдии от два съдебни състава, а именно единият от Окръжен съд – Разград, и другият от Апелативен съд – Варна, които по абсолютно безпардонен начин – този човек, който уби трима души, спокойно се прибра вкъщи, постановявайки му мярка за неотклонение „домашен арест“.

Каквито и закони да приемем днес, каквито и санкции да наложим, докато има такива арогантни решения, няма да възвърнем чувството за справедливост. Срам и позор за тези съдии от тези два съдебни състава! (Ръкопляскания от „ДПС – Ново начало“.)