Никола Димитров

Благодаря.

Господин Стоянов, три неща към Вас. Първо, за средната скорост и толкамерите. Тъй като аз съм в Комисията по транспорт и съобщения, но никъде в Законопроекта не пише, че ще бъде мерена само на магистралите. Тоест ние нямаме гаранция, че сега приемаме тези текстове, защото от МВР са казали, че ще бъде само на магистралите. Може – влизам в хипотезата, може и сегашното ръководство на МВР да го иска това нещо, но при една евентуална смяна след ден, два, месец, година, десет, те могат да сложат камери и да засичат средна скорост, където пожелаят. Абсолютно където пожелаят, защото ние вече сме им дали тази възможност да го правят.

Друго – за младите шофьори и за алкохола за младите шофьори. Аз съм напълно съгласен с Вас и искам да Ви кажа, че когато влезе за пръв път този законопроект, той беше внесен от Настимир Ананиев, предполагам се сещате, но когато той излезе да го защитава в Комисията, не си спомням дали сте присъствали на Комисията, той каза така: нека младите шофьори да не пият и една бира. Тоест как влизаме в хипотезата? Старите шофьори ще пият една, две, три бири, а младите шофьори да не пият една бира. Нали това е относно как се пише законодателство и законопроекти в Народното събрание и за новите шофьори може да имаме хипотеза – да имаме шофьор с 20 години стаж, но той да не е минал и 10 км, това не го прави по-опитен отколкото шофьора с 6 месеца стаж. Тук проблемът мисля, че е в самите школи, трябва да се наблегне там да бъдат обучавани, трябва да наблегнем в образователната система, за да може и самите пешеходци, тъй като нека не забравяме днес, че и те са част от движението по пътища, и самите пешеходци да бъдат по-съвестни, и самите водачи да са по-съвестни, но това трябва да започне в минимална детска възраст още от самото начало, защото иначе в противен случай ставаме свидетели на тези сцени, защото тези шофьори за случая, за който Вие казахте, това са едни арогантни шофьори, които не се интересуват какво е ограничението, средна скорост, колко са големи глобите. Тези хора са излезли на пътя не за да стигнат от точка А до точка Б, а да стигнат донякъде. И понякога, когато стигнат донякъде, прекратяват нечий друг човешки живот и човешки съдби.