Михаил Митов

Декларация в името на българските спортни успехи.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! „Господ е българин“, извика коментаторът Николай Колев, Мичмана, вдъхновен от волята, духа и непримиримостта на българските спортисти. Тези думи се превърнаха в символ на онези велики мигове в нашата спортна история, които остават завинаги запечатани в съзнанието на поколения българи. Миговете, които обединяват целия народ и създават чувство за национална гордост, не са много, но когато се случат, ги помним цял живот. Разказваме ги отново и отново. Връщаме се към тях с трепет, за да припомним и да предадем на другите усещането за гордост, за принадлежност и за национална идентичност. Олимпиадата в Сеул през 1988 г., Световното първенство по футбол в САЩ през 1994 г., многобройните олимпийски, световни и европейски титли – това са събития, които доказват, че българският спорт заслужава достойно място на световната сцена. В такива моменти вдигаме ръцете си високо в знак на победа, в благодарност към висша сила или просто като най-естествен израз на човешка радост. Тези жестове са нашият истински отговор към успеха, а стремежът към следващия триумф никога не угасва.

Уважаеми колеги, тази неделя България отново бе изправена на крака, за да аплодира своите спортисти. Младият тенисист Иван Иванов постигна шест поредни победи, без нито един загубен сет, и триумфира при юношите на най-престижния турнир от Големия шлем – „Уимбълдън“. Това е едва вторият успех за България след победата на Григор Димитров през 2008 г., именно в годината, в която самият Иван е роден.

В същия ден националният ни отбор по волейбол за девойки до 16 години, воден от треньора Атанас Петров, спечели световната титла, побеждавайки актуалните шампионки от САЩ във финала, състоял се в Хърватия. Това е исторически успех не само за българския волейбол, но и за колективните ни спортове. Единствените световни титли за България в колективни спортове идват именно от волейбола. През 1991 г. на Световното първенство по волейбол за мъже до 20 години, проведено в Кайро, Египет, България записва исторически успех, като печели първата и дълго време единствената световна титла в отборен спорт. Тридесет и четири години по-късно отново волейболът, този път при жените, повтаря този успех и завоюва втора световна титла. Успехите на българските национални гарнитури при девойките са впечатляващи. Шест от техните гарнитури достигат до световни финали, а две – до европейски финали.

Тези млади хора показват, че новото поколение български спортисти е готово достойно да поеме щафетата от своите предшественици. Иван Иванов и волейболните ни момичета написаха нова славна страница в българския спорт и показаха, че страната ни отново има своето място сред най-добрите. Но нека не забравяме, че зад тези победи стоят години на упорит труд, лишения и всеотдайност не само на спортистите, но и на техните треньори, семейства и екипи. Техният пример е вдъхновение за цялото ни общество, доказателство, че с любов, постоянство и дисциплина няма непостижими върхове. А големите спортни триумфи създават идоли, а идолите запалват пламъка на стремежа у новите поколения.

Ясно заявявам от тази трибуна, че спортът трябва да се превърне в национален стратегически приоритет на България, защото това, което спортистите постигат за националното самочувствие и съхранение на страната ни, не може да бъде постигнато чрез нито едно друго средство.

Особено важно е и вниманието към колективните спортове, които са в основата на масовостта и са от фундаментално значение за здравето на цялата нация.

Независимо от политическите си убеждения нека всички заедно се обединим около идеята за целенасочена държавна политика в подкрепа на българския спорт – този, който създава общност и основата за здрава, силна и обединена нация.

Нека аплодираме младите герои на българския спорт Иван Иванов и националния ни отбор по волейбол за девойки и да помним думите, които най-точно описват българските спортисти: „Малки на брой, но големи на дух.“

За славата на българския спорт!

Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и от ПП-ДБ.)