Никола Димитров

Благодаря Ви, госпожо Председател.

Остават три минути, така че, както и да беше гласувано, аз моето изказване може би щях да го довърша.

Стигнахме до § 48 – за по-лесни процедури за придобиване на квалификация за шофиране на автобуси. Сега действащото законодателство смятаме, че е достатъчно доста стриктно в това отношение и тези необходими стажове не бива да бъдат премахвани, защото все пак тук говорим за шофьори, професионални шофьори, които ще возят български граждани, ще возят нашите родители, ще возят нас, ще возят и нашите деца, затова считаме, че този параграф не бива да бъде приеман, а трябва да остане по абсолютно същия начин. Да, разбираме, че има проблем за градския транспорт, не могат да осигурят нужните шофьори, но ако осигурим шофьори без нужната квалификация, без нужния опит, то тогава ние какво ще направим в действителност?

Параграф 59 – за връчването на глоби. Преди време бях задал въпрос към министъра на вътрешните работи за това, че след протеста на ВЪЗРАЖДАНЕ бяха връчвани глоби на пътници в автобуси, които бяха дошли на протеста. Тогава министърът каза, че това си е напълно в рамките на Закона, дори и цитира поднормативни акт, с който го правят и в момента МВР. И аз, честно казано, не намирам логика защо това нещо го вкарваме в Закона. Ако целта на вносителите на този текст е да усложнят българското законодателство, то мисля, че им се отдава доста добре, особено в последните години, особено като гледам какви законопроекти се внасят в Деловодството на Народното събрание, защото аз, честно казано, друга логика и друга причина за това тяхно действие, не виждам.

И накрая за камерите на общините. Аз считам, че това предложение няма да доведе до този резултат, който вносителите искат и поне тези намерения, които имат, защото много често ще се случва колона от коли, които са тръгнали на зелен светофар, минават през зелен светофар, в един момент ще се окаже, че остава малко време за преминаване. Някои коли ще си помислят, че ще минат, други, за да не бъдат глобени, ще предприемат рязко сменяне на скоростта. И това предложение, ако то цели да има добър ефект, може да се окаже доста недобро в крайна сметка, но разбира се, тези плодове ще ги берем впоследствие и те ще може да се окажат доста негативни за пътния травматизъм. Поне според мен така ще се случи.

В заключение на Законопроекта ще си позволя да дам един пример от автомагистрала „Тракия“ за петък, на който станах свидетел. Въпреки огромните намерения, огромната пропаганда от страна на МВР, че те ще спрат движението в аварийна лента, изпреварването в аварийна лента, в петък по време на голямата катастрофа около Пловдив, след като над 30 автомобила изпревариха в аварийна лента, стигна се до ситуация, че на автомагистралата имахме четири ленти от автомобили, всеки бутащ се по-напред да изпревари. След подаден сигнал от мен на телефон 112 екип на МВР не дойде на мястото и абсолютно контрол от тяхна страна не се осъществи. Ако МВР разчитат всичко само и единствено да бъде снимано от камерите на тола, а екипите да бъдат скрити по храстите, то няма как да очакваме едно намаляване на пътния травматизъм. Няма как да очакваме едни по-безопасни пътища и всичко това, което се случва в момента, е просто само и единствено да кажем на българското общество: ние променихме Закона, оттук нататък нищо не можем да направим. Докато не се случи следващият трагичен инцидент и отново не започнем да променяме Закона за движението по пътищата. Благодаря.