Константина Петрова

Благодаря господин Председател.

Разглеждаме два законопроекта, свързани с изменения в Закона за кадастъра и имотния регистър – единият внесен от Министерския съвет, другият от Божидар Божанов и група народни представители.

Първият законопроект – този на Министерския съвет, е широкомащабен и включва множество изменения. Основните акценти са: централизиране на дейността по поддръжка на кадастралната карта и регистрите, преминаване към електронно обслужване, служебен обмен на данни между институциите и нова уредба на така наречените зони на ограничения. Това, което се предлага за тези зони, е те да се отразяват централизирано в кадастралната карта с цифрово описание и да се поддържат от съответните институции. Въпросът обаче е кой ще носи отговорност при грешки, как ще се гарантира навременното им въвеждане и как собственикът ще бъде уведомен и защитен от произволни административни действия. Предлага се и централизирано разпределение на задачите. Заявлението за изменение може да се обработва от която и да е служба на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, независимо къде се намира имотът.

Регионалните служби ще останат и ще продължат да подпомагат процесите по места, да приемат заявления, да участват в комисии, да съдействат при теренни проверки.

Проблемът е, че ще бъдат натоварени с отговорности, без да имат последната дума в процеса. А когато системата определя кой какво да прави, но никой не носи пряка отговорност, обикновено страда гражданинът.

Освен това трябва да си дадем ясна сметка, че кадастърът в България не е напълно дигитализиран. Да, голяма част от данните са електронни, но процесите не са. Данните между кадастъра и имотния регистър не са напълно свързани, има хиляди случаи на несъответствия, грешки в площи, в идентификатори, в собственост.

Голяма част от историческите актове и карти все още не са дигитализирани, а достъпът до информация често зависи от човешка преценка и неработещи онлайн портали. И тук е основният въпрос: какво точно централизира и автоматизира държавата, след като системата все още не е подредена и проверена? Нормално ли е да се създава централна структура върху база данни, която не е довършена, не е проверена и не е гарантирано вярна? Преди да се предприемат каквито и да е кардинални промени, трябва да се гарантира, че съдържанието вътре е напълно изрядно. Защото, ако има централизирана грешка, тя не е просто грешка – тя се умножава многократно. И ако не внимаваме, ще имаме електронен хаос вместо електронно управление.

По отношение на втория Законопроект – този на Божидар Божанов и група народни представители. Той предвижда мерки за по-голяма прозрачност и превенция на злоупотреби: уведомяване на собственици при вписвания, контрол върху придобивания по давност, автоматична оценка на риска при рискови сделки, както и премахване на ненужното представяне на документите, когато данните могат да се проверят служебно. Това са разумни предложения, ние ще ги подкрепим, но и там трябва да се внимава, защото, когато се въвежда електронно управление, трябва да има гаранции, че гражданите няма да станат зависими от недостъпни софтуерни системи или от чиновници, които отказват да понесат отговорност.

Кадастърът не е просто техника, това е основата на правото на собственост. Ако по някаква причина го направим непрозрачен и недостъпен, отваря се път за произвол, измами и дългогодишни съдебни спорове.

Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим и двата законопроекта, но ще направим промени между първо и второ четене, за да има ясни гаранции за защита на собствениците, за прозрачност, за отчетност и за реална възможност на хората в малките населени места да получават навременна и качествена кадастрална услуга. Благодаря.