Любен Дилов

Варненска – че жената на адмирала винаги е контраадмирал. Тоест, тя винаги е по-висок чин. (Смях. Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Най-малкото. Така че аз не виждам никакво притеснение дори и това да е така. Аз не знам дали е така. Не знам.

Сега искам да кажа нещо важно. Не забравяйте, не забравяйте, колеги, когато поставяте под съмнение дейността на Омбудсмана – все пак това е институцията, която може да сезира Конституционния съд.

В България нямаме право на индивидуална жалба до Конституционния съд. Това е нещо, което аз винаги съм защитавал, че трябва да го има и Омбудсманът е институцията, която може да го направи. Това е изключително важен инструмент. Друг въпрос е колко пъти е правено, по какви поводи, но аз мисля, че само заради това си струва той да съществува. Мога доста примери да дам.

Например, Гиньо Ганев през 2009 г., когато спря един изключително порочен закон за закрила на културно-историческите ценности, го атакува в Конституционния съд по 11 пункта и те до ден днешен не работят. Мога дълго да изясня...

Впрочем последното, което ще кажа, е, че около думата омбудсман – малцина в тази зала са били в Четиридесетото народно събрание, когато бяха големите прения по това да въведем в Конституцията тази позиция – тази институция. И пренията бяха, разбира се, много приличаха на сегашните, много патетични, предлагаше се замяна на думата – народен закрилник, граждански представител, защитник, всякакви неща, няма да повтарям. Тогава беше ясно, че Гиньо Ганев ще бъде първият омбудсман в историята на България. И той седеше в залата, пренията вървяха и аз тогава взех думата, излязох и казах – вижте, наистина омбудсман не е българска дума, но и другите думи не ни се струват много подходящи, и затова аз Ви предлагам в Конституцията на България да запишем, че тази длъжност се заема от човек, който винаги се казва Гиньо Ганев, тоест какво по-българско име от Гиньо Ганев? Тоест независимо кой е омбудсман, той е Гиньо Ганев – първи, Гиньо Ганев – втори, Гиньо Ганев – трети, Гиньо Ганев – четвърти.

Залата се смя, така – разведри се обстановката, след което аз излязох от залата и видях, че бай Гиньо тръгва след мен упорито със строга крачка. Бягах му известно време и си викам: накрая ще си изпия сега горчивата чаша за тарикатлъка, за смешките. Отивам с наведена глава и тъкмо да се извиня и той ми стиска ръката и казва: „Младши, убедихте ли се, че народната депутация не е дорасла до Вашите идеи за бъдещето?“ Тоест бай Гиньо искаше името му поименно да бъде вписано в Конституцията, ако може.

Припомням тази сладка история с почит към този човек и искам с това да обърна внимание на всички дами и господа вляво от мен на тези банки, че всъщност те, един от тях, ще застане в стола на един много, много важен човек в историята на България. Един човек, който прекрачи от Кимон-Георгиевите преврати до най-новата история на България и носеше с достойнство и с усмивка цялата тази нелека задача да си държавник, не ли пък обществен защитник в Република България.

Така че, господа – отговорни и успех на всеки един от Вас на изборите.