Йордан Цонев

Благодаря за репликите, колеги, дават ми възможност да допълня изказването си.

Така е, господин Петров, съгласен съм. Изискванията на европейските програми са по-завишени и контролът е по-завишен. Затова ние предлагахме още в самото начало – и сега го предлагаме, ние от „Ново начало“ го предлагаме, да бъдат направени с помощта на държавата тези програми, които могат, така, че да отговарят на изискванията на европейските програми и на контрола върху тях, и да бъде осъществен точно този контрол, който се осъществява върху европейските програми, за да получим необходимото финансиране на част от проектите, които могат да бъдат проектируеми по дизайна на европейската програма, ако мога така да се изразя.

Сега, по-широка като обхват е репликата на господин Мартин Димитров. Господин Димитров, можехме да финансираме въпреки състоянието на бюджета цялата програма. И ще Ви кажа как. Три милиарда и половина – ние сме осигурили един милиард и половина, тоест липсват 2 милиарда за тази година. Два милиарда са 1% от брутния вътрешен продукт. Какъв е проблемът България да има четирипроцентен вместо трипроцентен дефицит и да финансира инвестиционните програми на общините? Може би ще стигнем дефицита на Франция, може би на Германия, може би на Италия, може би на Испания?

Колеги, от тази трибуна няколко пъти в последните години казвам личното си мнение и мнението на моята парламентарна група „ДПС – Ново начало“, че фетишът дефицит не ни води там, където е завело европейските държави. Ние сме най-бедната държава, с най-лоша инфраструктура и имаме най-нисък публичен дълг от целия Европейски съюз. Правите ли някаква връзка между тези неща? Аз правя, защото държавите с най-висок публичен дълг – като Италия, като Испания, като Германия, имат най-добрата инфраструктура, защото не са се водили от този критерий. Този критерий е за бедните държави – за тези, които не могат да си го позволят, за тези, на които Международният валутен фонд и Световната банка размахват пръстче и го размахват вече 25 години. И каква ни е ползата от това? Другите държави имат стандарт, другите държави имат инфраструктура, а ние сме отличници. Ние сме на първо място, колеги, да се похвалим – от онзи ден вече изместихме Естония, на първо място сме по най-нисък дълг! Да ни е честито! Да е честито и на целия народ, и на общините, че продължаваме да сме най-бедната държава с най-лошата инфраструктура.

Ако не изоставим тази политика и не намерим начин да инвестираме… Инвестициите в инфраструктура, дори и направени с публичен дълг, са оправдани, защото самата инфлация оправдава повишаването на лихвените разходи. Инфлацията е по-голяма от повишаването на лихвените разходи и Вие го знаете прекрасно това. Това е моят отговор, господин Димитров. Можем да финансираме тази програма и трябва да я финансираме.

Добре дошъл на господин Асен Василев! Говорех за началото на тази програма, когато Ви нямаше. Благодаря Ви.