Любен Дилов

Благодаря, господин Председател.

Много тъжно, че никой от едрия бизнес не се обажда на господин Манов. Може би, ако има някакъв детски рожден ден, ще Ви се обадят.

Аз имам едно основно несъгласие с Вас, господин Цонев, и това е, че аз очаквах от Вас един малко по-философски дебат да отворите, не толкова по текстовете, защото това е първо четене. И всъщност големият въпрос, който трябваше тук да поставите – ще Ви помоля в отговора да го направите, е, че този закон е извикан за необходимост не от приемането на еврото, а защото половината от политическия елит, с извинение за думата, в България всява масова психоза на тема цени и разбира се, има кой да се възползва от това. Всичко останало, за което говорихте, между първо и второ четене може да бъде лесно коригирано. Например предлагаме така, на първи прочит, че ако заменим думата „обективни фактори“ – това понятие, което дразни образованието по диалектически материализъм на господин Манов много, да го заменим с „пазарни фактори“.

И става по-ясно – когато увеличението на цените се дължи на непазарни фактори, тоест не е увеличение на стоки, не е увеличение на наеми, не е на доставки, не е на енергоносители и така нататък.

Най-важното, за което трябва да говорим днес според мен, е този факт. Този закон отваря и един много интересен парадокс. Атаките срещу него идват от партии, които се обявяват за патриотични, по-скоро дори националистически, а в този закон важният дебат е за разумната намеса на държавата във времена и ситуации, в които Вие, уважаеми колеги, създавате психоза. И държавата трябва да се намеси, както се е намесила преди 101 години. Александър Цанков прокарва закона точно преди 101 години на 24 юли и той влиза в сила на 7 август – Закон срещу скъпотията. Точно заради това – заради насаждането и възползването на търговците от тези скъпотии.

И последното – йеремиев плач за дребните и средните търговци. Няма нищо такова, тях ги регулира пазарът. Един малък дюкян не може много да си вдигне цената по непазарни причини, защото другият до него ще му вземе клиентите. Оттук идва това, за което говореше господин Цонев – че всъщност става дума за големите търговци, най-вече те са обект на тази държавна намеса. Разбира се, границите на държавната намеса са нещо много важно и за това трябва да стане дума между първо и второ четене.

Но основният въпрос, господин Цонев, е този: този закон идва за живот, защото половината от седящите в тази зала създаваме ужасна психоза сред хората. Това е истината. Благодаря Ви.