Виолета Комитова

Благодаря, господин Председател.

Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм член на Комисията по образование и искам да взема отношение по тази толкова важна тема, от която почти няма българско семейство, което да не е засегнато.

Първо, искам да кажа, че съм съгласна с всички аргументи и съображения, които бяха изказани дотук – за и против увеличаване на таксите за платена форма на обучение. Не съм съгласна с едно твърдение, че издръжката на университетите е довела автоматично до увеличаване на таксите за платена форма на обучение.

Тук много колеги пропуснаха да кажат, че таксите се получават въз основа на една методика, зададена от Министерството, която методика със своите коефициенти, формули и прочее доведе до тези крайни резултати с двукратно и трикратно увеличаване на таксите за платена форма на обучение. Следователно, ако се промени методиката, щяха да се получат други резултати, други числа на таксите за платена форма на обучение. Но това е по-малкият проблем, по-големият, генерален проблем е, че политиката на нашата държава в сферата на образованието повече от 30 години да открива все нови и нови университети при видима демографска криза днес ни постави в проблем, в ситуация, при която имаме около 60 университета – половината държавни, половината частни, много университети и малко студенти. И именно този проблем – много университети и малко студенти, провокира и тази ситуация, в която се намираме днес. Лично аз считам, че чрез увеличаване на таксите за платената форма на обучение ще получим още по-малко студенти, тоест ние няма да решим големия проблем, който имаме – многото университети и малкото студенти. И това усещане, че с новите увеличени такси на платената форма на обучение ние ще получим по-малко студенти и ще си задълбочим проблема, наречен много университети, малко студенти, е не само мое виждане. Това опасение изказаха и ректорите, те неслучайно поискаха да се намалят таксите. Това опасение изказаха и студентите, които все още протестират за намаляване на тези такси.

Но защо се налага това увеличаване на таксите платено обучение? Очевидно за финансово подпомагане на държавните университети. Очевидно, защото е недостатъчна издръжката, която МОН осигурява на държавните университети. И не на последно място, защото образованието е последна грижа на нашето управление и последна грижа на нашия бюджет. Затова днес не е престижно да си университетски преподавател. Много университетски преподаватели не могат да се нарекат дори средна класа. Голяма част от преподавателите са направо в категорията „бедни“, имаме влошено качество на образованието, и това са факти, които никой не може да оспори.

Затова считам, че за нас от МЕЧ образователната стратегия е най-важната стратегия преди всичко за справяне с бедността и след здравеопазването може би най-много пари в бюджета трябва да се влагат в образование, в инвестиция за младите хора на България, защото това е най-ценното богатство, което има нашата държава – младите хора, които не искаме да отиват да работят в чужди икономики.

Затова ние от МЕЧ считаме, че в държавните университети изобщо не трябва да има платена форма на обучение. Затова има достатъчно частни университети, казах, те са наполовина – 30 държавни срещу 30 частни, там има такси, там може, който иска да се обучава в платена форма, може да учи в тези университети.

И за да не бъде голословно това предложение, затова бихме искали в държавните университети да се увеличава годишната издръжка на студентите, които имаме, също така да се увеличава план-приемът, разбира се, по приоритети, както каза господин министърът, липсващи инженерни специалности и преобладаващи много други излишни специалисти, и с постепенни мерки, които предприемаме всяка година, да преминем към премахване на платената форма на обучение в държавните университети. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)