Александър Рашев

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! На първо място, благодаря на колегата Петров, че така представи всъщност предложенията на „Има Такъв Народ“ в Законопроекта и в Общия доклад, които ние предложихме, съответно те са инкорпорирани в Общия доклад, който ние днес разглеждаме.

Действително моето изказване ще бъде съсредоточено върху тях – параграфи 12, 33, 41, 55, 59 и 60, а именно параграфите, които касаят така нареченото мълчаливо съгласие.

На първо място, да, прав сте, колега Петров, че ние правим нещо наистина полезно и революционно, бих казал аз, в административното производство, което цели всъщност да преустанови грешните практики във връзка с бездействието на държавната администрация. На първо място, сроковете за обжалване на така наречения мълчалив отказ до настоящия момент бяха едномесечни. Българските граждани и юридическите лица много често пропускаха този срок, тъй като държавните служители често се оправдават, да кажем, с отпуски, с това, че се очаква произнасяне на някой директор в администрацията и така нататък, съответно гражданинът или юридическото лице пропуска този едномесечен срок и вече няма възможност да се защити както пред по-горестоящия административен орган, така и по съдебен ред пред административния съд, съответно после и пред Върховния административен съд.

Вече с нашето предложение, което беше подкрепено в Комисията на второ гласуване, този срок става двумесечен, а когато, забележете, гражданинът не е бил уведомен за образуване на преписката, този срок е шестмесечен, в който срок гражданинът или юридическото лице може да предяви така наречената си жалба срещу мълчаливия отказ.

На следващо място, идва същината на предложените от нас текстове, а именно какво става, когато този мълчалив отказ, обжалван пред по-горестоящия административен орган, впоследствие обжалван пред съда, пред административен съд и Върховния административен съд – Върховният административен съд излиза, постановява решение, с което обявява мълчаливия отказ за незаконосъобразен, и връща преписката за ново произнасяне обратно на административния орган. С това връщане той, съдът, дава и задължителни указания на административния орган как да се произнесе.

Всъщност с нашето предложение и с редакционната добавка, която, предполагам, след малко колегата Кръстев ще направи в залата, касае, че когато са доказани всички материалноправни предпоставки за издаване на този акт и съдът връща преписката за ново произнасяне, административният орган е задължени ако той пак не се произнесе, това вече ще се счита за мълчаливо съгласие.

Разбира се, тук идва въпросът какво става, когато, да кажем, ние искаме издаване на документ от административен орган и не може да се замести самият подпис на държавния служител, какво става в тази хипотеза? Тогава ние предлагаме текста в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, с който текст всъщност вкарваме нова хипотеза, с която всеки гражданин и юридическо лице може да търси своите имуществени и неимуществени вреди, претърпени вреди, вследствие на неизпълнение на задължението на административния орган по чл. 174, а именно да се произнесе в срока, който съдът му е предоставил. Или, с други думи, гражданите и юридическите лица могат да предявят такава претенция и да бъдат удовлетворени техните вреди, които са понесли вследствие на такива действия на административен орган. И разбира се, вследствие на действията на административния орган държавата ще следва да плати за тези вреди. Считам, че текстовете, които предлагаме в Административнопроцесуалния кодекс, са изключително полезни и се надявам както в Комисията, така и в залата да бъдат подкрепени. Благодаря Ви.