Александър Симидчиев

Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми колеги! Първо ще започна с обявяване конфликт на интереси, тъй като ще направя и изказване след репликата си, но аз съм клиничен лекар, работя в болница, така че част от тези въпроси, които дискутираме, ще засегнат и бъдещето ми, бъдещата ми трудова дейност.

Но конкретно репликата ми към господин Ибришимов е следната. За последните пет години в България са закупени 60% от скенерите, роботите и позитронно-емисионните апарати. Само за последните пет години! Тоест инвестиции в апаратура, въпреки че в клиничната пътека няма казано нещо специално, са направени в много значителна степен.

Ремонти се правят във всички болници доста значително, като една голяма част от тях са с известна доза съмнение доколко ефективно се използват тези пари за ремонти. Тоест и за ремонти има.

Единственото място, което не е дефинирано според Вас, съответно и не се изразходват много пари, е възнаграждението на работната сила, която работи с апаратурата и в сградите за ремонтите. Причината за това отчасти е липсата на минимална почасова ставка, която беше предложена още от началото на реформите, от 1999 – 2000 г. И оттогава не се намира политически консенсус да се направи минимална почасова ставка. Тази минимална почасова ставка трябва да вземе предвид, че ако примерно сега помоля част от колегите тук, които са в залата, да вдигнат ръка: кой от Вас изразходва една трета от трудовия си живот, за да може да почне да работи това, което може да работи, една трета от трудовия си живот? Един, двама, трима. Малко сме!

След това започваме да работим с хора, които имат проблем. Ако помоля да вдигнете ръка, всички юристи ще трябва да вдигнете ръка, защото Вие работите по друг начин, но също с хора, които имат проблеми. Вие обаче имате минимална почасова ставка като юристи, но ние, лекарите, нямаме. (Реплика на народния представител Петър Петров.) Така че това ми е репликата към Вас. Благодаря.