Георги Николаев Георгиев

На Народното събрание, да. Няма кой да ги допусне в Министерския съвет, така е, съгласих се, но висяха на балконите и прозорците. Нищо не се е променило оттогава. Не се е променило, напротив, все повече става недостигът на медицински сестри, все повече се задълбочава кризата и в момента виждаме как и лекарите вече не издържат. И казват: не, ние не можем да продължаваме да работим по този начин, ако не се намерят трайни решения. Само че отново не виждаме да се намират трайни решения, отново се опитваме в бързината на процеса, така да се каже, да намерим някакъв временен отговор, който да забави агонията на системата. Защото в момента виждаме агонизираща система, която може би, ако бях лекар, щях да я определя като тежко болен пациент, който е пред умиране. И ако не се вземат спешни мерки да се ремонтира тази система, за която аз съм скептичен и не вярвам, че може да бъде ремонтирана, тя ще умре в близко бъдеще. И тя ще колабира брутално, което няма да е в полза на никого от нас независимо от политическите пристрастия. За никой български граждани няма да е добре това нещо.

И затова управляващите имат тежката задача да намерят решение. Да, тук се говори за надполитически консенсус, надпартиен консенсус, за да можем да достигнем до някакво работещо решение в момента. Както и доктор Симидчиев беше казал в Комисията, трябва да спасим в момента да не умре пациентът и после ще му мислим какво да го правим. Такива временни решения виждаме доста често в това Народно събрание, но това не решава генерално проблема. И много често след това идват отново законопроекти или отново проблеми, които пак трябва да решаваме.

Нещо друго на мен също ми прави огромно впечатление. Всички говорят за влизане в еврозоната, как влизаме в клуба на богатите, как, видите ли, ние вече сядаме на голямата трапеза на богатите. В следващия момент се казва на младите хора, на младите лекари и специалисти, на медицинските сестри: ами Вие ще получавате африкански заплати! Може би и в Африка може да не се получават такива. Значи, от една страна, когато е удобно, ние сме в клуба на богатите. Когато обаче става въпрос за заплащания, за средства, насочени към хората, тогава ние трябва да сме в Третия свят. Не може да бъдем в клуба на богатите или поне да се доближим – ей тонинко, малко така, някакъв стандарт да направим. Винаги сме в дъното на всякакви класации както в Европа, в Европейския съюз, за еврозоната пък въобще няма да говоря!

Големият проблем е, че когато имаме една система, която е измислена по такъв начин, че средствата да изтичат от нея, и то в огромни количества, колкото и средства да вкараме в тази система, те няма да са достатъчни. И в случая говорим точно за такава система. На здравеопазването всяка година, на Касата, откакто аз съм народен представител, приблизително с около един милиард се увеличава бюджетът и въпреки това средствата не достигат – не достигат за болниците, не достигат за малките болници, не достигат за държавните болници, не достигат за медицинските специалисти и лекарите в тези болници. Как така една система се увеличава с повече от 10% – бюджетът ѝ, всяка година досега, а все не достигат средствата в нея?! А на същия фон няма инфлация. Инфлацията е 2%. Как се случва това нещо?! Значи говорим или за абсолютно никакъв контрол в тази система, или за изцяло неработеща система, създадена да бъде източвана. Това са двата варианта, няма други варианти.