Васил Пандов

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моето изказване е по повод промените на сроковете за извършване на разследването, както и за доказателствената стойност на материали и доказателства, събрани извън този срок.

Както стана ясно от вече преждеговорившите, всъщност днес ние правим без сериозна дискусия, едва ли не в дванайсет без пет вечерта, сериозна реформа в Наказателно-процесуалния кодекс. Тази сериозна реформа всъщност представлява едно отстъпление от приетите още в 2005 г. промени в Наказателно-процесуалния кодекс.

Да припомним защо бяха приети тези промени тогава. Те бяха приети заради поредица от осъдителни решения. Най-важното е „Ганчев срещу България“, което се дава винаги като пример за лице, срещу което девет години е продължило досъдебното производство, без накрая, разбира се, да се стигне до присъда.

Това, което днес ние правим, е всъщност възстановяване на една практика, която беше характерна през 90-те години, както казах, до средата на 2000-ите – едно безкрайно разследване, с безкрайни връщания, което е в противоречие с правото на справедлив съдебен процес както по чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, за което, както казах, има осъдителни решения.

Тук трябва да посочим, че за разлика от 2005 г. към днешна дата ние сме и държава – членка на Европейския съюз. Има разпоредба в първичното право на Съюза, а именно чл. 47, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, която възпроизвежда в общи линии същото съдържание, както и чл. 6 – правото на справедлив съдебен процес.

Тоест това, което ние днес се готвим да направим, със сигурност ще залегне в следващите доклади за върховенството на закона в България. Също така ще бъде пример за неудачна реформа и 100% ще бъде предмет на обсъждания в рамките на Съвета на Европа.

Понятието за вечен обвиняем е изведено именно и в практиката на Съда по правата на човека. Това, което ние правим днес, е връщаме тази практика. Това са лица, за които може през 12 месеца да се връща необоснован брой пъти за разследване, защото, както стана дума и от колегата Йорданова, прокуратурата в България не е ефективна.

Но ако погледнем и по-голямата картина, не само че тя не е ефективна като натовареност, като финансиране, това, което виждаме от констатациите и на Съда на Европейския съюз, както и отново от докладите на Съвета на Европа, резолюциите на Съвета на министрите, както и от последния доклад за върховенството на закона, ние имаме прокуратура, която функционира в режим на незаконосъобразен изпълняващ функциите главен прокурор.

Това, което не успяхме да проведем като реформа в Закона за съдебната власт, единствено се проведе, знаете, с този срок, който ограничаваше до миналата седмица вечното изпълняване на функции. Тоест ние в момента имаме една прокуратура, която не само функционира извън рамките на приетото в правото на Европейския съюз, но в момента ѝ даваме и процесуалните способи за, бих казал, в много случаи това, което ще бъде един прокурорски произвол. И каква е ползата? Миналата или по-миналата седмица излязоха данните колко милиона е платила България обезщетения за осъдителни присъди именно поради бездействия на прокуратурата и поради обвинения, които са повдигнати, но съответно са недобре обосновани и доказани. Разбира се, че плащаме милиони и ще продължим да плащаме милиони все повече с това, което приехме днес.

Но това, което трябва да кажем, е, че приетите днес изменения, а именно, че вече могат да се ценят доказателства, събрани извън преклузивните срокове, които са определени, защото е много важно, че отпада разпоредбата, която ограничаваше доказателствената стойност на такива доказателства, събрани извън определените срокове за разследване, бих казал, че противоречи и на нашата Конституция, и може спокойно да бъде обосновано както ветото върху подобни изменения, така и едно искане до Конституционния съд. Защото това, което ние правим, всъщност е поредна стъпка към въоръжаването на една прокуратура, повтарям, която в момента не функционира надлежно спрямо принципите на правото на Европейския съюз, на международните стандарти, я овластяваме в това да осъществява един прокурорски произвол. И ако днес той се осъществява хипотетично и примерно, и конкретно срещу политически опоненти, той може да се осъществява срещу граждани, може да се осъществява срещу юридически лица, може да се осъществява и срещу бизнеси.

И това, което стана ясно, е, че в момента даже няма и никакъв краен срок. Да, в миналото имаше такива идеи в годините за реформа с краен срок, които бяха отхвърлени поради това, че разбира се, има наказателни производства, които не могат да бъдат в някакъв абсолютен преклузивен срок завършени като разследване. Това, което правим днес, нарушава баланса, който някога е имало в Наказателно-процесуалния кодекс. Благодаря Ви.