Александър Койчев

Благодаря Ви, госпожо Председател.

За съжаление, аз не споделям оптимизма на преждеговорившата. Въобще не съм оптимист, че този закон за изменение и допълнение на Закона за въвеждане на еврото в България ще постигне някакъв ефект, освен да тормози бизнеса.

Трябва да се има предвид тук, че настоящата висока инфлация, която доскоро управляващите отричаха, че има – вече говорим за инфлация, е предизвикана предимно от хранителната инфлация и тази на услугите, като тази на услугите се подхранва основно от банковия сектор, за което всички срамежливо мълчат. Не е за пренебрегване и проинфлационната фискална политика, която провежда правителството с толкова много заеми, както и неоптимизираната разходна част на бюджета. Липсва борба с картелите, които са както при производителите на храни, вносители, търговци, така и в банковия сектор, мобилни оператори и така нататък. Така неречената спекула идва именно от тях, не от малките търговци и собствениците на дребни бакалии.

Сега ще коментирам няколко параграфа, като започна с § 3 – в чл. 14 се създава нова ал. 4, която гласи: „В периода на двойно обозначаване търговците не могат да увеличават цените на предлагани стоки и услуги, когато това не е обосновано от обективни икономически фактори.“ Да, в § 14, § 1, т. 6 от Заключителните разпоредби се дефинират някакви фактори, но оставят поле за тълкувания, като са изредени заплати, работни наеми и така нататък. И тук вече идва ролята, че регулаторите, както и НАП могат да се използват като бухалки.

В § 3 има предложение на ПП и на ДБ въпросната алинея да се заличи, което въобще не е лошо. Разбира се, ние нямаме илюзии, че то ще мине, но все пак ще го подкрепим.

В § 10 се създава нов чл. 55а, където бе споменато, че органите имат право да изискват от търговците всяка документация, която доказва ценообразуването им дори и като физически лица. Ние тук имаме предложение, в което заличаваме физически и остава само юридически лица, както и дефинираме срока, който нямаше в първоначалния вариант – в текста на вносителя нямаше определен срок. Тоест той може да каже: след един час ми донесете документите, а може да има фактури и документи, които преди 2 – 3 месеца искат време за доставка. Ние дефинираме тук срок не по-малко от 5 работни дни. Нашето предложение беше възприето от Комисията.

Другият спорен параграф е § 11, който създава нов чл. 55б, където търговците с оборот над 10 млн. лв. имат задължение да публикуват цените на голямата, впоследствие стана малката потребителска кошница, на седмична база. Това ще ги затормози допълнително, тъй като те трябва да ангажират персонал в най-добрия случай, а в най-лошия – да наемат човек. Сега има две предложения, които правят това на ежедневна база, което според нас още повече ще влоши ситуацията, и не виждам с какво ще допринесе, противно на мнението, че то щяло да регулира пазара. Къде отиде – питам аз – невидимата ръка на пазара, която сама регулираше, или остана само в учебниците по макроикономика?

Ще коментирам § 13, чл. 59, където според мен глобите са непропорционално високи, най-вероятно ще предизвикат лавина от съдебни дела и по-скоро имат за цел да подплашат бизнеса, отколкото да се съберат тези глоби или да имат някакъв ефект.

И на последно място, ще коментирам спорния § 15, ал. 1, където се дават широки правомощия на Министерския съвет. Ние предлагаме това или да отпадне, или да става със санкции на Народното събрание. Разбира се, нямаме илюзиите, че тези предложения ще минат. И както каза Мартин Димитров, не празен чек подписваме, а пълен набор от инструменти за тормоз над бизнеса. Благодаря.