Александър Симидчиев

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Измежду финансите и биологията реших и аз да се пробвам в една област, в която не съм специалист. Тя се нарича история. Ако погледнем назад във времето, защото аз съм съвременник от създаването на НЗОК до момента, ще видим, че Националната здравноосигурителна каса, освен че промени начина по който функционира здравната система в България, започна от време на време да избива финансово в различни области. До неотдавна това беше областта на лекарстволечението и след като се прие механизъм за контрол на преразхода при лекарствата, този проблем престана да е проблем. Но се появи проблемът с болниците. И то е проблем, който въпреки усилията на договорния процес между договорните партньори не може да бъде решен и въпреки опитите да се реши с налагане на лимити, той продължава да не може да бъде решен. И понеже освен залата тук съм сигурен, че и много хора отвън слушат, а в дискусията не стана много ясно какво точно се случва, освен че има един преразход, ми се щеше да улесня малко хората, като им обясня на прост език какво всъщност представлява проблемът, който трябва да решим.

Подобно на задачите по математика от ранните класове, ако приемем, че Националната здравноосигурителна каса е един басейн, който се пълни от една тръба, наречена приходи, и се празни от втора тръба, която се нарича разходи, приходите могат да се увеличат по два начина.

Едното е, когато се увеличат вноските, тоест да се вдигне осигурителната вноска.

Второто е, когато се увеличи събираемостта, която в момента е около 80% от това, което би могло да бъде. Но и двата механизма, ако се увеличи вносът, а не ограничим прекомерното и несъобразно разходване, няма да доведат до това, че басейнът ще се напълни повече. Просто ще имаме повишаване на вноски без особен ефект върху здравната ни система.

Какви са механизмите за намаляване на излизането на този ресурс извън басейна, за който говорим? Намаляването на разходите минава през няколко неща.

Едното е договорният процес, който справедливо, смислено да разпределя този ресурс там, където той върши максимална работа. И в тази връзка за повечето от хора не е ясно, че вътре в Националната здравноосигурителна каса има няколко големи сегмента, които всеки един от тях трябва да бъде финансиран, но за да работи добре, те трябва да работят като оркестър. Това са първичната извънболнична медицинска помощ, специализираната извънболнична медицинска помощ, медико-диагностичните дейности, лекарстволечението и болничната помощ. Те трябва да работят като оркестър без някой в този оркестър да реши, че на него му трябва повече от тази течност, и да почне да бута всички останали. Тоест ако една част от всички тези участници в хармонията реши да злоупотребява в системата – това, което се случва, е, че цялата система започва да страда и всъщност достъпът и качеството, и всичко, което ние искаме да постигнем в резултат на функцията на тази система, се нарушава. Това е нещото, което виждаме с болничната помощ от исторически план не за първи път. И затова е необходимо да се вземат адекватни мерки и тези мерки трябва да са ефективни, тоест да могат да работят. Видя се в предходна легислатура и с предходни опити, че лимитите не постигат този ефект. Виждали сме други механизми, по които преразход вътре в системата може да се направи, така че да няма такъв преразход, и този механизъм се нарича договорно начало. Нещо, което беше предложено договорно да се стигне дотам, че когато болниците, на които им е определен финансов ресурс, който е съответен на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, преразходят това, да има механизъм, по който те да почнат да получават по-малко, или да не получават, защото вече са преразходили това, което е нормативно определено за тях. И това не би трябвало да намалява заплатите им, защото в рамките на бюджета, който им е делегиран, те имат достатъчно ресурс и за заплата, и за всичко останало. А всичко, което те правят като преразход всъщност, извлича от другите ресурси, които има в Касата, за да може оптимално да работи тази система като система, а не като откъснати, отделни играчи.

За оптимизиране на тази система мога да кажа, че парламентарната група, към която принадлежа от много отдавна – не от тази легислатура, не от последната, а още от Четиридесет и петото народно събрание, апелираме, работим и дискутираме по тези въпроси, включително и със законодателни промени. Такъв беше Законът за обществените поръчки, който оптимизира разходите в цялата система или се стреми към това. Такъв беше Законът за SMS известяването, който да включи всички пациенти в това – да може да има обратна връзка от системата. Такъв беше и проблемът с дигитализацията и с телемедицината в сектора. Все процеси, които водят до оптимизиране на вътрешното функциониране на здравната система и намаляване на общия разход, тоест ограничаване на преразхода, защото всъщност проблемът не е за ограничаване на разхода, а за ликвидиране на преразхода, защото бюджетът на НЗОК винаги се реализира. Проблем е, когато той се преразходи, защото това изземва от необходимите неща – например от първична, извънболнична, или от другите елементи.

По времето на управлението на премиера Денков приехме едно увеличаване на първичната извънболнична медицинска помощ с 30%, при общия ръст на разходи на Касата – 16%, първичната извънболнична получи 30%, специализираната получи 25%, болничната получи 7%. Защо? Защото първичната извънболнична и специализираната извънболнична, както и амбулаторните процедури, са бент срещу това да има свръххоспитализации. Те служат за това пациентът да не трябва да влиза в болница, когато ефективно може да свършим работа извън болницата. И това доведе до своите положителни ефекти. В момента нямаме проблем в първичната извънболнична медицинска помощ и в специализираната извънболнична такава, защото те бяха финансирани адекватно в рамките на постигане на общия резултат от тази система. В тази връзка бих искал да кажа, че аз лично не бих подкрепил и се надявам и колегите ми да не подкрепят такова твърдо решение на проблема, като въвеждането на лимити по средата на годината, след като вече някои от болниците са си направили преразхода и в исторически план догодина, по време на договорния процес, ще кажат: ама ние миналата година имахме хикс брой хоспитализации, значи дайте ни ги и тази година. Миналата година преразходихме, ами дайте и тази година да може да си направим нов, по-голям бюджет, защото ние успяхме да прецакаме системата миналата година.

В тази връзка трябва да се намери договорен механизъм, който да не преразходва бюджета, а да позволи системата да работи като един хармонично свирещ оркестър, а не с индивидуални изпълнения. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)