Радослав Рибарски

Благодаря, господин Стойнев.

Уважаеми дами и господа народни представители! За пореден път разглеждаме промени в Закона за енергетиката – промени, които очаквахме да ни бъдат представени от министъра на енергетиката, след това да минат обсъждане през Министерския съвет и бяха породени от прекъсване на електрозахранването през коледните празници. Десетки хиляди крайни потребители останаха без електрозахранване в дните между Коледа и Нова година и тогава отново се търсеха най-различни решения, като винаги стигаме в такива моменти до промени в законодателството. Такива промени обеща и министърът на енергетиката, които щели да внесат ред в инвестиционните програми на електроразпредителните дружества, така че да няма населени места, които всяка година да остават без електрозахранване.

Общо взето през годината виждаме едни и същи бедствия, които ни сполетяват. Първо, през зимата са прекъсвания на електрозахранването заради сняг и паднали клони, след това се борим с наводнения, след това с безводие, сега с пожари. И това се повтаря всяка година и винаги се предлагат някакви законодателни промени, които уж трябва да решат проблема. Проблемите обаче си остават, както виждаме в момента, и с бушуващите пожари.

Министерският съвет обаче не е вносител на този законопроект. Той не е минал обществено обсъждане, но малко по-късно ще разберем и защо най-вероятно не стига до такова обществено обсъждане. Единственото, което се прави с този законопроект, е да се прехвърли част от отговорността на кметовете на общини – дава им се право да дават мотивирани предложения за ремонт или поддръжка, модернизация на конкретни обекти, намиращи се на територията им на общината. Дава им се това право и те трябва да мотивират къде точно искат да бъдат направени тези инвестиции, но впоследствие пък никой не им дължи мотивирано обяснение защо се отказва да се направят тези инвестиции в конкретните ремонти. Така че едни кметове най-вероятно ще пишат предложения – това наподобява и на онези информационни центрове, които приехме в Закона за енергията от възобновяеми източници, които уж трябва да улесняват инвестиционния процес, но най-вероятно ще си останат записани единствено в Закона, както и това право на кметовете, които ще трябва под някаква форма да склонят електроразпределителните дружества да се съобразят с техните предложения.

По-нататък в Законопроекта под никаква форма не се взимат предвид предложенията, а и КЕВР от своя страна не може да изисква от електроразпределителните дружества, както беше в първата версия на Законопроекта, да направят съответните ремонти. За сметка на това, пише, че ще се утвърждават и контролират инвестиционните процеси, модернизацията и ремонтните дейности. Как точно това ще се случва, не става ясно от този законопроект.

Ние предложихме това да се утвърждава и внесохме такова предложение с решение и впоследствие дадохме и конкретни предложения как тези инвестиционни програми да имат и някаква целенасоченост, някакви критерии, по които те да бъдат измерени като ефективност, и дали подобряват реално електропреносната мрежа, която засяга всяка година едни и същи райони и крайни потребители. Тези предложения бяха отхвърлени в Комисията. Ние предложихме да се заложат някакви технически експлоатационни показатели, които да следят дали реално се редуцират прекъсванията на електрозахранването, дали намаляват потребителите, които стоят без електроенергия. Това не беше прието, но за сметка на това пък кметовете ще си имат записан в Законопроекта „специален канал за комуникация с електроразпределителните дружества“. Какъв ще е този специален канал, надявам се господин Жечо Станков, който виждам, че се присъедини към дебата, да обясни какво точно те разбират под специален канал за комуникация с електроразпределителните дружества.

Та, решението, което най-вероятно ще възбуди най-голям дебат, и промяната, която е най-фрапантна според мен, е в чл. 73. В чл. 73 се създава нова ал. 4 – в случай на продължително прекъсване на електрозахранването, надхвърлящо 48 часа за период от 72 часа, на клиентите се дължи неустойка само за времето след 48-ия час, и когато вече пък се въведе ограничителен режим, неустойка не се дължи. Към момента, и това, което може би много от тези засегнати потребители разбраха при прекъсването през зимата, е, че им се дължи неустойка след 24-тия час на прекъсване. Този законопроект увеличава двойно периода на прекъсване – 48 часа, в който те могат да стоят без електрозахранване.

Така че с този законопроект, както винаги пък ставаме свидетели при промяна в Закона за енергетиката, се внасят и един куп други промени в други законопроекти като Закона за подземните богатства. Тук има промени, касаещи лицензиите на газоразпределителните дружества – вече ще може да се отнемат частично лицензии по териториален принцип. Това също става въз основа на тези промени, които трябваше да гарантират надеждност и да доведат до минимизиране на тези прекъсвания, на които сме свидетели всяка зима. Нищо от думите, които чухме от господин Жечо Станков през януари месец, аз не виждам реализирано в този законопроект и може би точно затова този законопроект не мина по каналния ред – от Министерството на енергетиката през обществено обсъждане и в Министерския съвет, а буквално от днес за утре се появи в Комисия по енергетика с вносители Делян Добрев и Павела Митова и днес, последният ден на Народното събрание, преди да приключи сесията, той ще бъде приет ударно. А мисля, че ясно ще се видят пък какви са точно целите, с които уж се улеснява и се подобрява ситуацията краен снабдител и краен потребител. В крайна сметка се правят законодателни изменения в Закона за подземните богатства, а и Закона в тази си част, която касае лицензионните режими. Мисля, че ако наистина целите развитие на газопреносната мрежа, много по-добре е да създавате конкуренция при разпределителите на природен газ. Конкурирайте дружества, които и към момента смятат, че могат да изградят мрежа и тази мрежа да е икономически целесъобразна за този конкретен район. Вие вместо това решавате да прекратявате лицензии частично и то за територии, където няма изградена пет години газоразпределителна мрежа, което пък най-вероятно ще доведе и до някакви ретроактивни действия. Така че очакваме след приемането на тези законодателни промени избирателно едни райони да имат нови лицензианти за разпределяне на природен газ. Благодаря.