Искра Михайлова

Благодаря, господин Председател.

Ще говоря по няколко параграфа.

Идеята на Законопроекта, както беше казано и до момента от моите колеги, възникна миналата година покрай критичните ситуации, които бяха се създали заради метеорологичните условия в редица населени места и тогава проведохме кръгли маси, обсъждания и изслушвания и стигнахме така до много консенсусно – от всички парламентарни групи и Министерството, становище, че трябва да се отвори Законът за енергетиката и да се променят условията.

В настоящия закон, който приемаме, за съжаление, както беше отбелязано и аз сега няма да преповтарям, защото подробно беше отбелязано какво липсва, но за щастие все пак правим няколко неща, които ние от ВЪЗРАЖДАНЕ смятаме, че са правилни, необходими, били са и наши предложения и се радваме, че те в крайна сметка намират място в законодателството. Едното е повишаването на глобите към ЕРП-тата и то не е минимално, а четири пъти. Защото това създава предпоставка те сами да искат и да извършват по-голяма превенция, тъй като всички знаем, че по-скоро ние не целим рестриктивен характер с този закон спрямо каквото и да е търговско дружество, а по-скоро това да има превенция и да не се стига до там, че да има хора в нужда, чиито компенсации в момента да обсъждаме или рестрикции, които да бъдат налагани на търговските дружества. Тоест ние смятаме, че това е един механизъм, който, от една страна, би допринесъл до по-съвестното отношение от страна на енергоразпределителните дружества, от друга страна, дава и някаква сигурност на контролните органи да могат да си извършват функциите.

От другата страна, това, което беше един от проблемите, които в критичните моменти стана ясно и всъщност то е ясно от много години назад във времето, е достъпът до линейните трасета на ЕРП-тата в горски терени – общинска и държавна собственост, които по друг ред имаха достъп до сервитути за ремонти.

Сега по време на първия текст на Закона имаше според нас от ВЪЗРАЖДАНЕ един много сериозен пропуск. Там, където се облекчаваше ремонтът на линейното трасе, по някаква причина в текстовете, които бяха внесени, попадаше и облекчаване на процедурата за присъединяване на ВЕИ. Ние това сметнахме за техническа грешка, но после се оказа, че всъщност това е било предмет на дебати и дискусии между няколко министерства и в крайна сметка е останало така.

Аз не бих искала да предполагам, че има нещо общо в момента със субсидирането за изграждане на нови ВЕИ с повече от 100 хиляди субсидии към определени фирми и че това е било един опит да бъде облекчена процедура по присъединяване, която за щастие, благодарение на редица разговори, които проведохме и в комисия, и в работната група, в момента по предложение на ВЪЗРАЖДАНЕ и със съдействието на останалите народни представители, които бяха съгласни с нас в комисия, се изчисти – този риск в момента е отстранен, тоест горските терени в момента не са в риск да изпаднат в облекчена процедура за присъединяване на ВЕИ, което е много важно да се каже, защото това беше една от огромните слабости на закона, според нас, от ВЪЗРАЖДАНЕ.

Въпреки че така консенсусно тръгна разговорът по отношение на Законопроекта, и ние се опитахме – и ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, и други, от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ също имаше внесени така доста добри предложения за подобряване на текстовете, които касаят прозрачността при подаване на обекти от общините, ние се опитахме през текстовете, които предложихме от ВЪЗРАЖДАНЕ, специално да работим за прозрачност и за създаване на един регистър, който да гарантира равнопоставеност между различните общини – първо, в една област и между различните области, което би позволило сравнение и наблюдение от страна на контролните органи, а и на самите граждани и институции, които се интересуват от това, включително народните представители, по какъв критерий, по какъв начин се избират въпросните обекти.

От друга страна, ние много държахме на това да има, както беше записано първоначално – мотивираните предложения от общините да имат общи критерии, за да може да има равнопоставеност в предложенията, както и обаче енергоразпределителните дружества да имат задължението да отговарят защо и как избират въпросните обекти. За съжаление, този наш текст, който беше допълнен впоследствие и от предложение на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, беше станал така съвсем приличен текст, който би могъл да заработи още след три месеца, когато влиза в сила Законопроектът и да се получи една прозрачност и надграждане на текста на вносителите, за съжаление, не само, че не бяха приети текстовете, но и първоначалните текстове бяха орязани, тоест това участие с предложения на общините, аз бих нарекла – остана бутафорно. Да, някаква крачка. Да, има 30% възможност за тези предложения, което остана в Закона, но пък толкова безкритично и без критерии, че по-скоро ние можем да сметнем, че оттук нататък всеки един кмет може да предложи близки до него кръгове за попадане в тези списъци на ЕРП-тата, така че няма как да се съгласим с тази редакция на текста, която остана.

И на финала няма как да не отбележа две неща, които са според нас от ВЪЗРАЖДАНЕ изключително лоша парламентарна практика. Първо, от една страна, внасянето на текстове, очевидно изготвени от Министерството, и това е признато в редица комисии от народни представители, точно с единствената цел да се забързат сроковете и да се пропусне общественото обсъждане.

И второто, което е, да се правят предложения между първо и второ четене извън обхвата на Законопроекта, които касаят коренно различни теми, в случая лицензиите за газ и се отваря Законът за подземните богатства, което лишава от възможност, тъй като срокът беше изключително съкратен – тези предложения влязоха преди два дни, лишава от възможност засегнатите страни въобще да коментират и да има каквото и да било обсъждане по внесените текстове.

Аз дори не коментирам текстовете по същество. Смятам, че трябваше да бъдат отхвърлени в Комисията по енергетика и го предложих вчера за гласуване. За съжаление, мнозинството прие, че няма никакъв проблем с това. Ние не виждахме никаква причина това да не се случи от септември – да подлежи на обществено обсъждане, всеки да има възможност да предложи своите изменения към първоначално направените предложения. Това е изключително лоша парламентарна практика. Няма как да я подкрепяме, ще гласуваме всичко това „против“, но апелираме силните на деня да не забравят, че тези неща стоят и всъщност всички засегнати – хората, които в крайна сметка са потърпевши от тези решения, които се взимат, са и техни избиратели и това не е правилният и коректен начин да се прави законодателство.

Като минимум, когато ние изискваме и говорим всеки ден от тази трибуна как законът в Република България трябва да се спазва, ние сме първите хора, намирайки се в институция като Народното събрание, които трябва да го правим. Днес, за съжаление, това ще бъде нарушено с гласуването на мнозинството и на управляващите в Народното събрание. Благодаря.