Александър Койчев

Благодаря Ви, госпожо Председател.

С предложените промени в Закона за договори за финансово обезпечение се въвежда механизмът за приключващо нетиране, което по своята същност е механизъм за управление на кредитния риск. При приключващото нетиране обичайно две страни встъпват в множество сделки помежду си, например за деривати, репо заем на ценни книжа и така нататък, по силата на рамково споразумение, договор при общи условия или друг договор, като в случай на неизпълнение от една страна или при настъпващо определено събитие по отношение на една страна, така нареченото изпълнително събитие, другата страна има право да прекрати изцяло договора и всички отделни сделки, сключени на основание на този договор. След извършване на приключващото нетиране всички сключени сделки между страните се прекратяват и заместват от едно нетно задължение. Важно е да се спомене, че то трябва да е посочено изрично – самото приключващо нетиране, трябва да е посочено изрично при сключване на договора, за да може самите страни да го използват при възникване на така нареченото изпълнително събитие – да изпълни функцията си, а и да е необходимо то да може да породи действия съгласно националното право на всяка една от страните по договора.

Аз тук ще кажа, че основният член, който е изключително важен, е § 10, чл. 12б, ал. 1, като тук се посочват по отношение на какви финансови задължения може да се използва механизмът на прикриващо нетиране. Това са като дериватни договори, репо сделки и други. И в чл. 12в пък се посочва кой може да е страна по механизма на приключващо нетиране, което е особено важно.

Приключващото нетиране е една от добрите практики, които досега липсваха в България, а се използват на световните финансови пазари. Това ще спомогне за развитие на българския финансов пазар, както и достъпът на българския участник до чуждестранните финансови пазари. Както каза и преждеговорившият, в Европейския съюз още няма правна рамка относно самото приключващо нетиране. Това ни дава възможност сами да преценим как да го уредим в нашето законодателство и България може би е единствената страна в ЕС, която още няма такъв механизъм, и се надявам сега с това гласуване да го приемем и ние ще го подкрепим. Благодаря.