Хюсни Адем

Днес, когато говорим за криза, свързана с това гражданите на нашата страна да нямат вода за питейни и битови нужди, трябва да изясним как трябва да реагира законодателят по време на криза. Независимо каква криза има в нашата страна, законодателят, първо, много спешно трябва да предприеми законодателни промени, за да се отстрани кризата, много спешно да осигури ресурс за отстраняване също на кризата, независимо каква е тя, и разбира се, да наложи контрол как се изразходва този ресурс.

По темата, свързана с водите, средно на човек от населението в сравнение с другите европейски страни не сме на последно място, а напротив, България има сладководен воден ресурс. Разбира се, не е разпределено равномерно по различните райони. Имайки достатъчно воден ресурс, в същия момент говорим за криза, защото нямаме надеждна инфраструктура.

По темата кой е отговорен за липсата на съвременна инфраструктура – отговорността носят всички правителства, които управляваха България близо 10 – 15 години. Отговорността, колеги, най-вече носи ГЕРБ, с изключение на няколко години. Това обществото трябва да го знае.

Проблемът с безводието в България е комплексен и няма едно-единствено магическо решение, а изисква комбинация от стратегии, инвестиции и промяна в нагласите. Повечето от тези неща ги виждаме в самото предложение, което е предложено на нашето внимание днес. Ние от парламентарната група на „Алианс за права и свободи“ ще подкрепим всяка инициатива за решаването на проблемите на гражданите, свързана със сухите кранчета в домакинствата. Решението е многостранно и трябва да включва действия, някои от действията, които сега ще ги изчета – не ги виждаме в самото предложение. Не виждаме изграждане на междухъбови връзки, създаване на интегрирана мрежа, която да свързва водните ресурси на различните региони, което позволява прехвърлянето на вода от излишните райони към районите в криза. Не виждаме технологии и иновации, възстановяване и рециклиране на водата, пречиствателната битова вода, тук имаме предвид строителството и доизграждането на съвременни пречиствателни станции, които пречистват водата до ниво, позволяващо използването им за напояване в селското стопанство и в промишлеността. Не виждаме системи за събиране на дъждовна вода, стимулиране на домакинствата и общините да изграждат системи за събиране и съхраняване на дъждовна вода за напояване и технически нужди. Не виждаме модернизиране на напоителните системи, преминаването от традиционното напояване, например поройно, към капково напояване в земеделието, което намалява потреблението на вода с 60%. Не виждаме умни водни мрежи и инфраструктура, инсталиране на сензори в мрежата за откриване на течове в реално време и оптимизиране на водния поток. Не виждаме въвеждане на обективна ценова политика, която, от една страна, стимулира пестеливост чрез прогресивно увеличаване на цената за всяко потребление, но от друга, превръща водата в достъп за бедните домакинства.

Изброявам тези неща с надеждата управляващите да ни чуят и бордът, който ще гласуваме днес, да имат предвид тези неща. Решението на безводието в България не е едно, а цял пакет от взаимосвързани мерки. Това изисква мащабни държавни и европейски инвестиции в инфраструктурата.

Ние, народните представители от парламентарната група на „Алианс за права и свободи“, считаме, че са необходими законодателни промени, дори ако е необходимо на най-високо – конституционно ниво. Готвим такова предложение и сме готови да го предложим след дебат с останалите парламентарни групи – мъдро и прозрачно управление на водните ресурси, внедряване на съвременни технологии за пестене и рециклиране на вода, промяна в нагласите, както на производителите, така и на потребителите за вода, защото водата е безценно богатство. Проблемът е сериозен, но с последователни действия и дългосрочни стратегии България може да се справи с предизвикателството с водната криза. Благодаря Ви.