Александър Симидчиев

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От четири години съм в политиката, това е седмият ми парламент, но не спирам да се учудвам как по теми, които касаят всички нас, няма как да не ги политизираме и да не почнем да търсим политически дивиденти.

В света няма нищо по-демократично от дишането. Въздухът е един за всички нас. Така че, когато се взимат решения, свързани с въздуха, би следвало да търсим какво ни обединява, а не какво ни различава. От десет години това ми е кауза, защото осъзнах рано, че това, което правим, касае не нас, не нашите деца, а нашите внуци. И затова от десет години каузата въздух ми е кауза, която стигна до това, че в няколко съдебни дела бях викан като вещо лице и експерт по тази тема, тоест темата никак не ми е чужда, включително и в съдебна фаза.

Това, което искам да Ви кажа, е следното: темата наистина касае живота и здравето на хората, които ще дойдат много след нас. И понеже знам, че винаги ще се политизира, и ще се казва: ама Вашето предложение, ама нашето предложение, искам да Ви кажа, че това, което ще направим след малко, натискайки едно от тези бутончета за всяко едно от решенията, които ще правим, ще има влияние върху живота и здравето на Вашите деца и на Вашите внуци.

И го казвам убедено, след 40 години плюс, занимавайки се с белодробни болести, а белият дроб е един от най-малко засегнатите от въздуха, защото той е еволюирал да е устойчив на замърсяването. Това, което повлиява замърсяването, е мозъка, кръвотворната система, репродуктивната система, всичко – няма орган в човешкото тяло, който да не бива повлияван от въздуха просто защото ние сме като едни малки рибки, които плуваме, но не във вода, а във въздух. И замърсяването на този въздух има съвсем директно, измеримо влияние върху това, което се случва с нашето здраве. И неслучайно това, което цитирах – единадесетте хиляди човека, за които стана въпрос в началото, е най-ниската оценка. И неслучайно 2022 г. на 21 септември Световната здравна организация свали наполовина нормативите. Европейският съюз все още не ги е свалил, защото – отчасти бюрократично, отчасти заради заинтересованост, тези нормативи не се свалят до тези нива, които световната медицинска общественост е решила, че са безопасни. Те са наполовина на тези, които в момента Европейският съюз има. И ние се гордеем, че спазваме почти – с едно-две изключения, нормативите на Европейския съюз, а те отдавна вече не са медицински доказаните нормативи за безопасност на качеството на въздуха.

Тази тема беше една от темите, които събудиха огромно обществено влияние преди десетина години – имаше граждански мрежи за измервания. И вместо да работим заедно – гражданско общество и правителство, и съответно парламент, всеки се стремеше да каже, че всеки е по- по- най. А двете системи на измерване се допълват. Системата на гражданите в София има 600 точки на измерване, официалната система за PM2,5 – тоест за малките, фините прахови частици, е една единствена. Тоест официалната система има една много точна станция, а гражданското общество има над 600 станции, които не са толкова точни, но са 600. И вместо да работим заедно, се делим. Както и слушам днес, по време на повечето изказвания и реплики, и дуплики, че се делим постоянно.

Хора, въздуха го дишаме всички заедно! Ако не се обединим, няма да решим този проблем. Натискайки различни цветове, по различни причини, няма да решим този проблем.

Нека си помислим малко върху това, което Ви споделих. Ако някой има желание да споделя повече – седя там (показва), данните са в главата ми, можете да дойдете и с удоволствие ще кажа на всеки един от Вас всичко, което мога да кажа по тази тема. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)