Стилиана Бобчева

Уважаеми господин Министър, благодаря за вашия отговор.

Той наистина е доста обхватен. Докато Ви слушах обаче, се замислих, казахте за уволнение от професор Ярков на арбитри. Ако аз работя като сервитьорка в някое заведение и бъда уволнена от там, вероятността да мога да си намеря работа някъде другаде е много голяма. Но ако съм вложила 20, 30, 40 години в моето развитие и в академична работа, придобила съм научни степени и в един момент бъда уволнена дисциплинарно, вероятността аз да си намеря работа някъде другаде и да получа удовлетворяващо и заплащане, и признание, е много по-малка. Затова аз се замислих какви са механизмите в пълнота, така че да не се допускат злоупотреби в това отношение, защото някой може да бъде уволнен дисциплинарно от ректора.

Както знаете, невинаги обстоятелствата са обективни – може да са на личностна основа, политическа, икономическа. Дали тази Комисия за академична етика има достатъчно правомощия да наблюдава един случай наистина в пълнота и да даде максимално обективна оценка, която да повлияе на това решение, или трябва да минем само и единствено през съда? Знаете, че това е процедура, която отнема някой път две-три години – време, което е критично понякога за един човек, който се е развивал в академичните среди. Оставям настрана заплащането и клеймото, което се поставя върху него. Аз имах преподаватели в университета, които бяха посветили целия си живот на тази дейност, лишавайки се от това да имат семейство. Така че аз мятам, че това е много, много сериозен въпрос, който не засяга просто някаква професионална кариера, а човешки съдби. Въпросът ми е по отношение на механизмите за контрол, за да се предотвратят своеволия на личностна или някаква друга основа.