Радослав Рибарски

Благодаря, госпожо Председател.

Уважаеми дами и господа, учудва ме незаинтересоваността, както и в Комисията – реално бяхме две комисии, нямаше изказване по този законопроект, виждам, че и днес няма желание никой да се изкаже по един стратегически законопроект. И днес трябва да си признаем, че обсъждаме промени, които може би на голяма част от народните представители изглеждат чисто технически, насочени към хармонизация на европейското право, и три директиви, за които вече България има стартирана наказателна процедура. Дотук добре, но в тези промени, които предстои да бъдат приети на първо четене, има едно стратегическо решение, което засяга цял един сектор – сектор „Енергетика“.

Този законопроект и преработването на цялата рамка около търговията с емисии пряко влияе върху това, което от три години тук, в тази зала, предизвиква яростни дебати, блокиране на трибуна, и ето, че лека-полека се стигна до това, което ние три години обяснявахме, че няма как да се продължава с популизма, политическите нападки и празните лозунги. Те замениха открития разговор и хората, особено в Стара Загора, постоянно бяха подвеждани, включително и през изминалите седмици министърът на енергетиката заяви, че мини и тецове няма да се затварят. Аз не си спомням някой да е променял срока – 2038 г. Това никога не е променяно и ние винаги сме казвали, че за да съществува този комплекс до 2038 г., трябва да има ясни мерки както за инвестиции, така и за подобряване на конкурентоспособността, така и да се следват декарбонизационните цели. Именно това е заложено и в този законопроект – декарбонизационни цели, намаляване на квотите и безплатни въглеродни емисии, което пряко пък влияе и ще влияе в следващите години на себестойността на електроенергията от тецове.

Това, което трябва да отбележим, е, че ключовите думи в този законопроект и това, което най-вероятно ще последва след него, защото той очертава една рамка, която в следващите две или три години ще трябва да се доработва, преработва, разширява, донагажда с наредби – това не е цялата картинка в момента, но се поставят основите и най-вероятно Министерството на енергетиката затова е иззело инициативата, за да постави основите, така че хем да се спазят и да бъдат транспонирани тези директиви, хем Европейската комисия да е спокойна, че ние не сме се отклонили от това, което още със зелената сделка – и ние го повтаряме вече три години, зелената сделка беше подписана именно от ГЕРБ, това е курсът, който оттогава е заложен, и Европейската комисия с изискванията и с тези директиви прави точно това. Потвърждава се в Законопроекта и ключовите думи в него са декарбонизация, справедлив преход, повишаване на конкурентоспособността на българската икономика въз основа на нови енергийни технологии и зелени такива. Именно това се залага в момента в един доста витиеват вид, реално и разширява обхвата на българската търговия с въглеродни емисии, а именно с автотранспорт, сградния фонд и морски транспорт, но тук трябва ясно да си зададем и въпроса: какво става със засегнатите страни?

Ние вече 7 – 8 месеца очакваме нещо да бъде направено за енергийно бедни домакинства, енергийно уязвими домакинства. С министър Жечо Станков постигнахме и някакво джентълменско споразумение, че до края на годината ние ще видим завършен вариант за подпомагане на енергийно бедните домакинства. Сега това е пряко обвързано и със социалния фонд за климата, всички останали фондове, от които в бъдеще ще може да се възползва българският бизнес, които също са обвързани с декарбонизационни мерки. Именно такива бяха заложени в Плана за възстановяване и устойчивост и те не са приумица на „Продължаваме Промяната“. Това трябва ясно да се заяви от тази трибуна и ние сме го заявявали многократно. Сега това влиза в законодателен акт и ще е обвързващото условие за всички проекти, които предстои да се случат, по модернизационен, иновационен фонд, по социалния фонд за климата. Всичко това ще наподобява мерките, които бяха заложени в Плана за възстановяване и устойчивост. Нищо ново и нещата продължават така, както ги заварихме ние. Нищо различно не се случва и празните приказки, че някой защитавал, а пък друг затварял, се опровергават именно в този законопроект.

На първо четене, вярвам, мнозинството е подсигурило гласовете, но предстои да видим какви допълнителни редакции ще се появят в този законопроект на второ четене, а вярвам, че в следващите две или три години реално ще се усетят и ефектите от този законопроект. Надявам се този път управляващото мнозинство, управляващите да са готови и подготвени с проекти, да не се създава този хаос, който наблюдаваме последните три години – празни политически обвинения.

„Продължаваме Промяната – Демократична България“ и в частност Планът за възстановяване и устойчивост станаха удобният виновник, който във всяка една кампания беше сочен, че целенасочено се опитва да затваря един цял сектор в България. Това не е така, потвърждава се и в този законопроект. Той е изключително обемен, изключително технократски, труден за разбиране, затова виждам, че и днес няма изказвания, но ефектите от това ще се видят в следващите две или три години, когато всички тези гаранции, приходи от търговия с безплатни емисии, намаляване на безплатни въглеродни емисии ще трябва под някаква форма да влияят на икономиката. Именно това бяха нашите опасения през изминалите три години, че нещата се случват.

Колкото и едните партии да ги отричат и да си заравят главите в пясъка, тези неща в момента се залагат и в Законопроекта. Може би това е и някакво условие за получаване на второто плащане, но реално се вижда от този законопроект ясен курс към ограничаване на възможността за безплатни квоти, очакват се инвестиции в скъпи технологии и единственият начин операторите на централи, опериращи на въглища, да успеят да запазят своето производство, е чрез инвестиции в чисти технологии, технологии за намаляване на емисиите, вероятно биомаса, природен газ. Не са отхвърлени и възможностите за инвестиции в улавяне на въглероден диоксид. Всичко това ние сме го казвали многократно. Включително и в Комисията миналата седмица питах господин Жечо Станков какви са инвестициите, които предстоят да се случат в ТЕЦ „Марица-изток 2“, инвестиции, които те самите са заложили в своят доклад за устойчивост. Не получих конкретен отговор нито за възможността да инвестират в съоръжения за съхранение на така наречените батерии, не получих отговор дали ще се възползват от възможността да инвестират в малка паро-газова турбина, която е добавка към котлите. Всичко това трябваше през тези три години ясно да бъде заложено в инвестиционните проекти, програми, да бъде проектирано и то да е готово в момента за инвестиции. Но както виждаме, днес се слага една груба рамка, която не казвам, че е грешна, адресира климатичните промени и реално показва, че България не се отклонява от този курс, който много отдавна е предприет от държавата. Благодаря.