Господин Председател, както и госпожа Киселова обяви – сега, точно в 12,30 ч. в Мраморното фоайе на Народното събрание започва изложба, тоест открива се изложба на...

Да, господин Янчев, аз направих съобщението. Аз направих съобщението и поканих всички народни представители.

Да. Призовавам да дадете почивка, за да се насладим всички на документите на Държавна агенция „Архиви“, както и на картините на полковника от Българската армия по времето на Първата световна война Вешин. Благодаря Ви.

Прекалено много почивки станаха, господин Янчев. Всеки народен представител може да отиде и да се наслади. Настина призовавам да я видите – изложбата е изключителна.

Заповядайте, господин Славчев.

Благодаря Ви, господин Стойнев.

Моето изказване ще е малко по-различно.

Аз ще се обърна изцяло към господин Митов, тъй като вотът за недоверие е и към него.

Господин Митов, искам да изслушате следното нещо. (Пуска запис от мобилния си телефон: „…особен разговор между мъж над 70 и малолетно момиче…“ (Не се разбира какво говори мъжът. Отговаря му момиче: „Ами... нищо, ти?“)