Ивайло Чорбов

Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! От ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим така направеното предложение, но за съжаление, искам да Ви кажа, защото много малко хора тук в залата знаят, че основната дейност на Международната франкофонска организация в България се състоеше в това, че заради нашето членство, на България, в Международната франкофонска организация имаше отворен институт, който в рамките на малко повече от 20 години е обучил над 2500 студенти. Студенти, които позволяваха на България да създаде прекрасни международни отношения практически по цял свят – и в Африка, и в Азия, и в Европа.

От 1 август тази година дейността на реалната, практическа дейност на Франкофонската международна организация ще бъде прекратена в България. Тя беше представлявана от Международната агенция на франкофоните, Университетската агенция на франкофоните през специализираното училище, което обучаваше кадри по управление, здравен мениджмънт в България и най-важното – създаваше непосредствена предпоставка и условия за международно сътрудничество и неформални контакти на България с много мениджъри по цял свят на средно и високо ниво.

Училището, което се намираше като сграда в „Овча купел“, имаше поне от седем или осем години конструктивни проблеми, чисто физически, на сградата – огромни пукнатини, които в крайна сметка доведоха до това, че колкото и да е странно заради един такъв дребен на пръв поглед проблем, конструктивен, Agence Universitaire de la Francophonie, на български това трябва да е Международна агенция на франкофоните, се отказа да поддържа училището в България. Ето, включително и аз, и всички в тази зала гласувахме, мисля, че беше юли месец, отпускане на средства за това училище, на което България беше физически домакин, но така или иначе поради дребни, на пръв поглед административни неуредици между община, държава и един куп институции, просто не можахме да предоставим сграда на училището и те напуснаха. Това е! Много шум, много искаме всичко, но на края буквално царят дава, подарите не даваха по администрациите и училището напусна България.

Разбира се, може би има и други причини, които се крият за това напускане, но на практика основната дейност от такова сътрудничество между франкофоните се прекратява заради една абсолютно глупава администрация и навсякъде една бумащина, която не позволи да се намери сграда за това училище. Това е изключително показателен симптом за една система, в която всичко се прави може би само заради това да има печалба. И тъй като много, много, много, стотици администратори, да не кажа хиляди, са повлияни от това бизнес мислене, те не смеят да вземат решително някакво решение – решително решение има тавтология, но да са решителни, да са проницателни, да могат смело да отсъдят: да, ще се намери решение. Никой по веригата не си мръдна пръста – хроника на една предизвестена смърт, за съжаление.

Да, ще го подкрепим, защото в случая става въпрос за едни чиста проба администратори, те ще развиват някаква дейност, ще си приказваме любезни приказки, но реалната дейност по обучение на кадри просто напусна България от 1 август и я напусна буквално, защото не можа да се намери сграда.

Когато ставаше дума за сграда дори за още несъздаденото „Ново начало“ на Пеевски, веднага, за по-малко от две-три седмици, се намери сграда да се прехвърли и да се създаде седалище на партията.

Тук е възмутително. Говорим за международни отношения. И нищо не струва да се намери една сграда, примерно, да кажем, с 40 стаи в нея. Не се намери. И това, за този проблем се говори поне от седем-осем години. Няма персонална вина. Това е вината на всички нас и основно на тези, които управляват държавата като един бизнес и едни администратори, които се дебнат кой откъде ще спечели. Никой по веригата не смее да каже: не, трябва да се намери сграда, после ще уредим по някакъв начин дребните формалности.

Това е. Това е нивото на управление. Това е нивото на системата. Сега ще го гласуваме, но беше повод да Ви го кажа.

Аз знам, че госпожа Фандъкова съвсем, съвсем наскоро е била запозната с това напускане на училището, но процесите, довели за напускането на основния мотор на това наше членство във франкофонската организация, вече го няма. Има възможности и надежди това да се възстанови, но за да стане това съвсем скоро, защото ако не върнем училището в рамките на една година, те повече няма да се върнат в България. Трябва наистина смелост и отговорност от страна на всички по веригата, които взимат административни решения. Те не са политически, а са чисто административни. Това е.