Ивайло Чорбов

Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Стана ясно, че ние не може да подкрепим този законопроект. Аз ще изложа още няколко мотива защо това не може да стане.

От гледна точка на сигурността на държавата железопътната инфраструктура играе ключова роля в случай на бедствия, в случай на война, не дай си боже, в случай на спешни мерки, нали, някакви други световни катаклизми, железопътната структура е тази, която може да осигури бързото и навременно разпространение на тежки товари. От тази гледна точка предаването на такъв вид ключова за държавността инфраструктура на частни лица, които ще управляват само от търговска гледна точка, за мен е абсолютно безумие. За съжаление, ние следваме едни остарели разбирания на Европейския съюз, в които всичко може да бъде търговия, всичко може да бъде предложено и регулирано от пазара, но както виждаме, в съвременните условия на световното развитие това се оказва абсолютно неефикасно. В момента дори и в цяла Европа започва все повече и повече тенденция на буквално крадене на железопътни релси, на инфраструктура, на кабели. Това ние го наблюдаваме от много време в България. За съжаление, не се споменава често в пленарната зала, тъй като въпросът е много щекотлив, но така или иначе кражбите на инфраструктура от железниците са пагубни и стават все по-масови. В България почти всяка седмица през лятото имаше дерайлирали влакове, закъсали, закъснели поради подобни набези. В такъв вид отдаване и управление от частни фирми на инфраструктура въобще не е ясно кой ще носи отговорността и кой ще осигурява сигурността на такъв вид оборудване. По никакъв начин ние не можем да продължим да разпродаваме и да отдаваме подобна държавна собственост безотговорно, още повече че за мен поне няма съмнение, че хората, които ще я вземат, ще са част от мафиотския кръг, който в момента е представляван от голяма част в залата.

Ето това са основните мотиви, над които можехме да размислим малко по-дълбоко. Настина в Комисията се опитваме да няма политизиране на точките, но истината е, че ако ние не навлезем дълбоко в същинските проблеми на обществото, съответно и това как се отразява на инфраструктурата, ние не можем да бъдем законодатели и не можем да взимаме адекватни решения. Няма как да се подкрепи този закон, но от друга страна, все пак бих искал да чуя вносителите му как виждат развитието в бъдеще – пак казвам, от гледна точка на сигурността, от гледна точка на това как ще се подсигурява физическата, буквално физическото съществуване на релсите, на кабелите, на проводниците. Има места в България, в които задължително трябва да има кантонери, тъй като там не достигат, няма подсигурен трифазен, достатъчно мощен ток, а трябва да се настройват стрелките.

От гледна точка на това – също да не забравяме осигуреността на работниците. Ако търговците, които ще вземат сега железопътните релси, докарват буквално с контейнери маси работници, които се предполага, че би трябвало да разбират все пак и да имат някаква техническа грамотност, а по-скоро може би и няма да имат, но така или иначе ще бъде факт, ако ние се наводним с хора от далечна Азия. Как след това тези хора ще бъдат настанявани, управлявани, интегрирани в обществото? Въобще цялостната концепция за отдаване на такъв вид тежка инфраструктура на търговски дружества за мен е безсмислено. Няма как да го подкрепим.