Ивайло Чорбов

Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Темата за Български пощи е изключително сериозна, тъй като, откакто България е освободена от турско робство, Български пощи са станали символ на държавната система. Без такова предприятие на практика няма как да се подсигурят комуникациите, които още преди два века е разбрано, че са в гръбнака на обществото, а оттам и на държавността.

От гледна точка на това, което се предлага в момента на второ четене като промени, ние имахме забележки многократно и в Комисията, имахме и опити да предложим промени още на първо четене, които не бяха приети. Много са нещата, върху които мога да обърна внимание. За повечето в залата те са технически, но все пак ще се опитам да Ви дам накратко ясни наблюдения и опасения какво може да стане:

На първо място, искам да обърна внимание, че предложението в § 3 от Законопроекта, ал. 5, която визира компенсирането на справедливата финансова тежест, има обърната логика в анализа си, тъй като автоматично ние допускаме, че Български пощи ще имат несправедлива финансова тежест, но всъщност това не е задължително. Да, на пръв поглед, когато се извършва универсална пощенска услуга, а универсална пощенска услуга – обръщам внимание на залата, това е нещо, което ние го имаме за даденост, но всъщност не е, това е разнасянето на писма, на малки колети и подсигуряването на еднаква цена до всички краища на държавата.

Та тази несправедлива финансова тежест не е задължително да бъде образувана в дейността на Български пощи, а и което и да е предприятие. Две неща обаче трябва да бъдат ясни и направени, за да няма такава финансова тежест: първо, да се осигури модернизация на Пощите и второ, което е по-съществено, да има направена методология за отчитане и броене буквално за статистиката за това колко на практика писма са изпратени, колко клиенти има в Български пощи. За мнозина в залата, а и извън нея, ще бъде изненада, ако Ви кажа, че всъщност Български пощи дори нямат ясен механизъм за преброяването на писмата. Да, звучи странно, но в днешно време – XXI в., в Български пощи писмата и отчитането им колко точно са приети и изпратени, на практика става на ръка и на око. Тоест без такава ясна методология буквално за физическо отчитане на пратките няма как ние да знаем Български пощи какво всъщност върши и доколко е на загуба, и доколко не е.

От гледна точка – дори в момента, на това, че държавата в лицето на Министерския съвет чака нотификация от Европейската комисия за отпускане на 120 милиона за закрепване на положението в Български пощи, всъщност ние рискуваме много, тъй като, ако се направят по-дълбоки промени, ще се окаже, че има разминаване в статистиката, която Български пощи предоставя на КРС – от една страна, и на проверяващи одитори от Европейската комисия. Това наистина е много странно като ситуация, но освен че е странно, то показва изключително много нередности в действията на Български пощи и в управлението. Нередности има както в мениджърското управление на самото дружество, но още по-лошото е, че от години наред и на законодателно ниво, на управленско ниво, регулаторно, Български пощи на практика са с подрязани криле. От 2013 г. законодателството на практика предразполага навлизането на пазара на куриерски фирми в пряка конкуренция на Български пощи. И освен че предоставя на конкурентите им всякакви леснини, за Български пощи всичко е отрязано. Просто те нямат възможността дори на юридическо ниво да опитат да направят някакви подобрения в мениджмънта си, в управлението.

Такъв пример мога да дам с темата за чековете за храна, които предприятия и ведомства предоставят на служителите си. Български пощи са натоварени с такова разпространение, но публична тайна е, че на практика всеки министър в последните десетина години отива и в Пощите дава вътрешни разпоредби това разпространение на чековете много, много да не се набляга на него за сметка на чуждестранни фирми, които оперират на пазара с такива чекове. Същото важи и за куп други услуги, примерно куриерските услуги, разплащателните услуги, когато трябва да се плащат комунални сметки. В Български пощи отдавна трябваше да бъде въведена възможността да се плаща с електронни карти, но това не става.

Трагично е положението с работната сила в дружеството, така че тези промени, които в момента правим, те са само с оглед на това, че ние чакаме нотификации от Европейската комисия, която обаче може и въобще да не дойде навреме, а ако дойде, може въобще да не означава, че ще бъдат отпуснати необходимите средства. Без реформи, средства – те ще бъдат безсмислени, те по същия начин ще потънат. Да не говорим, както казах и преди малко, че буквално има груби нарушения в статистиката относно дейността на Български пощи. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

Времето ми изтече, но все пак мисля, че стана ясно защо в този вид и в този момент такива промени въобще няма смисъл да бъдат приемани. Благодаря.