Димитър Николов

Уважаеми господин Председател, колеги народни представители! На 22 септември ще отбележим поредното знаково събитие в своята история – през 1908 г. България става независима държава, за да заеме полагащото ѝ се достойно място сред останалите европейски нации. Дата, която несъмнено заслужава по-дълбоко осмисляне и уважение от българското общество.

На 22 септември 1908 г. във Велико Търново тържествено е обявено за независимо Царство България, а княз Фердинанд приема титлата „цар на българите“. Изобщо не е случаен фактът, че в старопрестолната историческа и духовна столица е кулминацията на празничните прояви. С манифест княз Фердинанд обявява независимостта на България. С този акт, на практика, се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Изборът на място не е случайно. Тук, във Велико Търново, Фердинанд иска да придаде легитимност на Третото българско царство, като прави връзка с Първото и Второто българско царство.

В църквата „Св. 40 мъченици“ е погребан цар Калоян. Предполага се, че в тази църква е погребан и цар Иван Асен. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта, а след това и Великите сили признават официално българската независимост. Чрез обявяването на независимостта, постигната най-вече чрез умелата дипломатичност и международния авторитет на княз Фердинанд, българският народ показва на света, че едва 30 години след освобождението си вече е духовно, културно и материално укрепнал. Дълго време значимостта на това събитие от новата история се подценява и неглижира, но на тази дата през 1908 г. България – една от най-старите държави в Европа, отново се позиционира на световната политическа и икономическа карта.

Условията за обявяване на независимостта на младата българска държава в началото на 20 век са изключително благоприятни. През лятото на 1908 г. Младотурската революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария – една от великите сили, наложили Берлинския договор, се е готвила да анексира две от провинциите на империята – Босна и Херцеговина, респективно да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд се е обърнал директно към император Франц Йосиф да съгласуват своите действия. Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в църквата „Св. 40 мъченици“ княз Фердинанд прочита прословутия Манифест за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Малинов прочита отново Манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. Провъзгласяването на независимостта не е само голям успех за българската дипломация, но и след васалното княжество започва да се нарича Царство България, а българският владетел вече се титулува цар.

Деликатната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор, е успешно разрешена. Първо, била е спечелена Британската империя, която поставя условието да започнат преговори между българското правителство и Високата порта. Преговорите започват веднага и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях Високата порта иска България да плаща голям данък. В качеството си на министър-председател Малинов заявява, че независимост не се откупува. Дори се стига до частична мобилизация на Българската армия. Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война, в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава нейната независимост. Официално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава. (Реплики от народния представител Цончо Ганев.)

За сравнително кратък период от време от дълбока провинция страната ни придобива внушителен европейски облик, печели сериозно уважение със своя бърз икономически и културен растеж. С Решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г. – предполагам, че тук в залата има няколко народни представители, които са гласували това решение, и Указ на президента Петър Стоянов 22 септември е обявен за национален празник.

Независимостта на България е резултат от изящна дипломация и проява на силна политическа воля. Национално постижение, повод за самочувствие и гордост, както и висока отговорност и пред нас самите, които сме тук в тази зала. Можем да опазим и да съхраним това наследство, само работейки за духовното и материалното израстване на държавата, издигайки се над политическите страсти и тесните егоистични прояви. Да живее и пребъде независима България! (Ръкопляскания от ГЕБР-СДС, възглас от народния представител Цончо Ганев: „Браво!“)